Каин и Авел [bg]

Автор: Арчер Джеффри
Серия: Каин и Авел #1
Год: 2002
Язык: болгарский
Год: Бард
ISBN: 9545853417
Переводчик: Емилия Л. Масларова
Жанр: Современная русская и зарубежная проза

Электронная книга - «Каин и Авел [bg]». Краткое содержание книги:

Уилям Лоуел Каин и Авел Розновски, първият син на милионер от Бостън, вторият — имигрант поляк без пукнат грош в джоба; двама мъже, родени в един и същи ден на двата края на света, но орисани да кръстосат пътищата си в безпощадната битка за богатство. Великолепен разказ, обхващащ период от шейсет години и двама силни мъже, свързани от всепоглъщаща омраза и предопределени да се спасят, но и да се унищожат взаимно. Арчър притежава разказваческа дарба, която може да се опише единствено като гениална. Дейли Телеграф Разказвач от класата на Александър Дюма! Книгите на Джефри Арчър са бестселъри навсякъде по света. Първият от романите му „Нито пени повече, нито пени по-малко“ веднага се увенчава с успех. Други по-известни заглавия са: „Четвъртата власт“, „Въпрос на чест“, „Тревата там е по-зелена“. През 1992 г. по случай рождения ден на кралицата Джефри Арчър е удостоен с пожизнена титла „Пер“. Джефри Арчър е майстор разказвач, автор на десет романа, превърнали се навсякъде по света в бестселъри. Първата му книга — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, веднага се увенчава с успех. Сетне излиза изпълненият с напрежение, ужасяващ трилър „Да кажем ли на президента?“, последван от великолепния бестселър „Каин и Авел“. След това са издадени първият му сборник разкази „Колчан, пълен със стрели“ и „Блудната дъщеря“ — прекрасно продължение на „Каин и Авел“, както и „Пръв сред равни“, определен от вестник „Скотсман“ като най-добрия роман за парламента, писан след Тролъп, „Въпрос на чест“, вторият сборник разкази „Обрат в сюжета“ и романите „Полетът на гарвана“ и „Разбойническа чест“. „Дванайсет червени херинги“, третият сборник разкази на Арчър, е последван от романите „Четвъртото съсловие“ и „Единайсетата Божия заповед“. През 1977 г. излиза и сборник с избрани разкази на писателя. Джефри Арчър е роден през 1940 г. и завършва училището „Уелингтън“ и колежите „Съмърсет“ и „Брейзноуз“ в Оксфорд. В началото на 60-те години се състезава на сто метра в националния отбор на Великобритания, а през 1969 г. печели извънредните избори в Лаут и влиза в Камарата на общините. Пише първия си роман — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, през 1974 г. От септември 1985 г. до октомври 1986 г. е заместник-председател на Консервативната партия, а през 1992 г., по случай рождения ден на кралицата, получава пожизнената титла „пер“. Живее в Кеймбридж заедно със съпругата си и двамата си синове.

Перейти на страницу:

— Имах тази привилегия. Следвали сме заедно с дядо ви в Харвардския университет. И досега ми е мъчно за баща ви — да загине толкова трагично!

— А Чарлс Лестър? — попита Уилям.

— Той бе най-добрият ми приятел. Последната му воля още не ми дава мира, но да ви призная, страдам от угризения на съвестта. Не беше тайна, че няма да подкрепя Питър Парфит. Бих предпочел председател на управителния съвет да стане Тед Лийч, но тъй като през този живот не съм се въздържал в нищо, реших, че съм длъжен да застана зад кандидата, изправил се срещу вас — не мога да гласувам за човек, когото никога не съм виждал.

— Възхищавам се на откровеността ви, господин Корк-Смит, сега обаче ми предстои да ръководя банка. В момента аз имам много по-голяма нужда от вас, отколкото вие — от мен, и като по-млад ви моля да не напускате.

Старецът вдигна глава и се взря в очите на Уилям.

— Не знам дали ще се получи нещо, млади момко. Невъзможно е за един ден да променя становището си — каза Корк-Смит, както държеше с две ръце бастуна.

— Дайте ми половин година, драги ми господине, и ако и тогава сте на същото мнение, няма да ви спирам.

Известно време и двамата мълчаха, накрая Корк-Смит рече:

— Чарлс Лестър се оказа прав: вие сте достоен син на Ричард Каин.

— Ще продължите ли да служите на банката, уважаеми господине?

— Да, ще продължа, млади момко. Нали знаете, няма по-голям глупак от стария глупак.

Подпрян на бастуна, Рупърт Корк-Смит бавно се изправи. Уилям се завтече да му помогне, той обаче го спря с ръка.

— Успех, момчето ми. Можеш да разчиташ на безусловната ми подкрепа.

— Благодаря ви, господине.

Уилям отвори вратата колкото да види Питър Парфит, който чакаше в коридора. Двамата не си казаха нищо, докато Рупърт Корк-Смит не се отдалечи. Сетне Питър Парфит нахълта в кабинета.

— Е, опитах и загубих. Нямам какво повече да направя — заяви той през смях. — Нали не ми се сърдиш, Бил? — протегна Парфит ръка.

— Не, не ви се сърдя, господин Парфит. Както правилно се изразихте, опитахте и загубихте, а сега ще подадете оставка и ще напуснете банката.

— Моля? — не повярва Парфит.

— Ще подадете оставка — повтори Уилям.

— Не е ли малко грубичко, Бил? Постъпката ми не е лично срещу теб, просто реших, че…

— Не ви искам в банката, господин Парфит. До довечера ще напуснете и няма да стъпвате повече тук.

— А ако не напусна? Притежавам доста голям дял от акциите, пък и се ползвам с подкрепата на мнозина членове на съвета. Освен това мога да те съдя.

— В такъв случай бих ви препоръчал, господин Парфит, да прочетете вътрешния правилник на банката. Днес сутринта отделих доста време, за да се запозная подробно с него.

Уилям взе книжката с кожена подвързия, която още бе на писалището пред него, и отгърна няколко страници. Намери абзаца, който сутринта си бе отбелязал, и зачете:

— Председателят на управителния съвет има правото да отстранява от длъжност всеки служител, в когото е загубил доверие. — Той вдигна очи. — Аз изгубих доверие във вас, господин Парфит, затова ще напуснете и ще получите заплатите си за две години напред. Ако обаче ме принудите да ви уволня, ще се погрижа да напуснете банката единствено с акциите, които притежавате. Сам избирайте.

— Няма ли да ми дадеш поне някаква възможност?

— Дадох ви я миналия петък вечерта, а вие ме заблудихте и измамихте. А това не са качества, които бих искал да притежава моят заместник. Какво ще правите, господин Парфит, сам ли ще напуснете, или да ви изритам оттук?

— Да те вземат мътните, Каин! Ще подам оставка.

— Чудесно. Сядайте и пишете.

— Не, трябва ми малко време, ще я представя утре сутринта — отсече Парфит и се запъти към вратата.

— Или я подавате незабавно, или ви уволнявам — викна младият банкер.

Питър Парфит се поколеба, после се върна и се отпусна тежко на стола отстрани на писалището на Уилям. Той му връчи лист хартия с името на банката в горния край, подаде му и писалка. Парфит обаче извади своята и започна да пише. След като приключи, Уилям вдигна оставката и я прочете внимателно.

— Приятен ден, господин Парфит.

Питър Парфит си тръгна, без да казва нищо. След миг в кабинета влезе Тед Лийч.

— Викали сте ме, господин председателю.

— Точно така — потвърди младежът. — Искам да ви назнача за единствен заместник-председател на управителния съвет. Господин Парфит реши, че трябва да напусне.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?