Старогръцки легенди и митове
- Автор: Кун Николай Альбертович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Мънков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Старогръцки легенди и митове». Краткое содержание книги:
А етиопците били превърнати от боговете в птици. Оттогава насетне всяка година те долетяват на бреговете на Есеп при Мемноновата гробница и там оплакват своя цар.
Гърците изгорили с големи почести тялото на младия Антилох. А праха му поставили в урна, която по-късно положили в една и съща могила с праха на Ахил и Патрокъл.
СМЪРТТА НА АХИЛ
Страшен гняв против троянците горял в гърдите на Ахил. Той решил жестоко да им отмъсти за смъртта на приятелите си Патрокъл и Антилох. Като разярен лъв се сражавал Ахил, поваляйки един след друг троянските герои. Троянците хукнали да бягат; те бързали да се укрият зад стените на Троя. Яростният Ахил ги преследвал. Неумолимата съдба го тласкала към сигурна гибел. Ахил преследвал троянците до самата Скейска врата.
Той щял да се вмъкне и в свещената Троя и тя щяла да загине, ако не бил се явил бог Аполон. Със страшен крясък той спрял Ахил, но Ахил не му се подчинявал. Самият той се гневял на бог Аполон, задето много пъти богът стрелометец спасявал Хектор и троянците от него. Ахил дори заплашвал Аполон, че ще го срази с копието си. Неумолимата съдба помрачила разума на Ахил. Той бил готов да нападне дори и един бог. Аполон се разгневил. Той забравил и това, че някога, на сватбата на Пелей и Тетида, бил обещал да пази Ахил. Като се закрил с тъмен облак и станал невидим за когото и да било, той насочил Парисовата стрела и тя наранила Ахил в петата, единственото място, където може да бъде уязвен великият герой. Тази рана била смъртоносна за Ахил. Той почувствувал приближаването на смъртта. Ахил извадил стрелата от раната си и паднал на земята. Той остро укорявал бог Аполон, задето го погубил. Ахил знаел, че без помощта на някой бог никой от смъртните не може да го убие. Още веднъж Ахил събрал силите си. Страшен, подобно на умиращ лъв се приповдигнал той от земята и избил още мнозина троянци. Но ето че членовете му започнали да изстиват. Все по-близко била смъртта. Ахил се залюлял и се опрял на копието си. Той страшно извикал на троянците:
— Горко ви, вие ще загинете! И след смъртта си аз ще ви отмъщавам!
Троянците се изплашили от този вик и ударили на бяг. Но Ахил отслабвал все повече. Последните му сили го напуснали и той паднал наземи. Златните му доспехи издрънчали и земята потреперала. Ахил умрял. Но троянците не смеели да се приближат и до мъртвия Ахил. Такъв ужас им бил внушил той, докато бил жив, че се страхували от него и когато умрял. Постепенно те превъзмогнали страха си; около тялото на най-големия от героите закипяла жестока сеч. В тази битка взели участие най-мощните герои гърци и троянци. Около Ахил се натрупала планина от трупове, а той лежал неподвижен, грамаден, без да чува вече боя. Прах се извивал като от вихър под краката на сражаващите се. Кръвта течала като река. Изглеждало, че битката никога няма да свърши. Изведнъж треснала Зевсова гръмотевица, извила се буря и спряла троянците. Зевс не искал троянците да овладеят трупа на Ахил. Снажният Аякс Теламонид вдигнал Ахиловия труп и го понесъл към корабите, а Одисей го защищавал, като отблъсвал настъпващите троянци. Облак от стрели и копия летял от редовете на троянците към Одисей, но той въпреки това мъжествено задържал напора им, като отстъпвал крачка по крачка.