Старогръцки легенди и митове
- Автор: Кун Николай Альбертович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Мънков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Старогръцки легенди и митове». Краткое содержание книги:
На другия ден амазонките, блестящо въоръжени, излезли начело на троянската войска да се бият срещу гърците. Вдигнал ръце към небето, Приам помолил боговете да им даруват победа. Но боговете не се вслушали в молбата му. Започнала кръвопролитва битка, като буен вихър се носела из редовете на гърците Пентезилея със своите амазонки. Един след друг поваляла тя героите. Гърците трепнали и започнали да отстъпват. Пентезилея ги отблъснала чак до корабите им. Близка била вече окончателната победа на амазонките. Изведнъж на помощ на гърците дошли Ахил и Аякс Теламонид. Те досега не участвували в боя. Проснати наземи, лежали те двамата край надгробната могила на Патрокъл, отдали се на скръб по загубата на приятеля си. Като чули шума от битката, героите бързо се въоръжили и подобно на два страшни лъва се втурнали в боя. Амазонките и троянците не могли да им устоят. Пентезилея видяла могъщия Ахил и храбро излязла срещу него. Хвърлила тя копие по Ахил, но то се ударило о щита на Пелеевия син и се разлетяло на парчета. Запратила второ копие към Ахил царицата на амазонките, но пак не го наранила. Страшно ядосан, Ахил се хвърлил върху нея и я пробол в гърдите. Пентезилея почувствувала, че раната е смъртоносна. Като събрала последни сили, тя искала да извади меча си, но храбрият Ахил пронизал с копието си и нея, и коня й. Конят се строполил на земята, а до него просната лежала Пентезилея. Ахил свалил шлема й и застанал неподвижно, поразен от необикновената красота на тази дъщеря на бога на войната Арес. Мъртвата Пентезилея била хубава като богиня Артемида. Ахил стои над тялото на убитата от него хубавица Пентезилея и чувствува как го обзема любов към загиналата. Когато, потънал в скръб, Ахил бил изправен над Пентезилея, към него се приближил Терсит и започнал да ругае героя, както правел това и преди. Надсмивайки се над Ахиловата скръб, Терсит избол с копието си очите на прекрасната Пентезилея. Ахил избухнал в страшен гняв, замахнал и с такава сила ударил Терсит по лицето, че го убил на място. Диомед пламнал от гняв срещу Ахил, задето убил неговия роднина. Гърците с големи усилия успели да помирят двамата герои.
Бавно вдигнал Ахил убитата от него Пентезилея я я изнесъл от бойното поле. После гърците предали труповете на Пентезилея и на дванадесет убити амазонки заедно с въоръжението им на троянците, а тези уредили великолепно погребение, като изгорили труповете на клада.
Ахил пък се отправил за остров Лесбос. Там той принесъл богати жертви на бог Аполон и богиня Артемида, както и на майка им Латона, като ги помолил да го очистят от оскверняването с пролятата от него кръв на Терсит. По заповед на Аполон очистил Ахила хитроумният Одисей.
БИТКАТА С ЕТИОПЦИТЕ. МЕМНОН
Изложено според поемата на Омир „Одисея“, поемата на Хезиод „Теогония“ и поемата на Вергилий „Енеида“.
За троянците станало още по-тежко да отбиват напора на гърците след смъртта на Пентезилея. Но неочаквано още един път им дошла помощ. От бреговете на беловласия Океан, който обгръща със своите води цялата земя, пристигнал в Троя с грамадна войска от етиопци Мемнон. Той бил син на хубавата богиня на зората Еос и на Титон и роднина на Приам. Никой от смъртните не можел да се мери с него по красота. Като зорницата сияел той всред войската на троянците в своите златни доспехи, изковани от самия бог Хефест.
Мемнон, могъщ син на богиня, бил достоен противник на Ахил. Отново закипяла яростна битка край стените на Троя. Начело на троянците се биел Мемнон, начело на гърците — Ахил. Но той избягвал срещата с Мемнон. Синът на Тетида знаел, че ако убие Мемнон, скоро ще загине и самият той от стрела на Аполон. Мемнон нападнал стареца Нестор. Нима можел престарелият герой да се сражава с младия Мемнон?
Нестор обърнал конете си и искал да се спаси с бягство. Но Парис опънал лъка си и убил със стрела един от Несторовите коне. Виждайки, че го застрашава неизбежна гибел, Нестор повикал на помощ сина си Антилох. Верният син побързал да помогне на баща си. Той решил, че по-скоро ще загине, отколкото да позволи на Мемнон да убие баща му. Антилох грабнал грамаден камък и го запратил по Мемнон. Но шлемът, изкован от бог Хефест, защитил от удара сина на богиня Еос. Мемнон ударил с копието си Антилох в гърдите и Несторовият син паднал мъртъв на земята с пронизано сърце, като заплатил със своя живот живота на баща си. Старецът Нестор се разридал, като видял гибелта на сина си. А. Мемнон, въпреки че го нападнал другият син на Нестор, Тразимед, с приятеля си Терей искал да свали доспехите от убития Антилох. Самият Нестор се хвърлил да защити трупа на сина си. Но Мемнон не пожелал да се бие със стареца, не вдигнал ръка на него. Гърците и етиопците яростно се сражавали около тялото на Антилох. Нестор призовал на помощ и могъщия Ахил. Ахил изпаднал в ужас, като узнал, че е загинал Антилох. Защото той го обичал повече от всички герои; след Патрокъл Антилох бил най-добрият му приятел. Забравил за всичко, забравил и това, че самият той ще трябва да загине веднага след Мемнон, Ахил се втурнал в боя. Като зърнал приближаващия се Ахил, Мемнон запратил по него грамаден камък, но камъкът се ударил о щита и отскочил надалеч. Ахил пък наранил Мемнон с копие в рамото. Мемнон не обърнал внимание на раната и на свой ред наранил Пелеевия син в ръката. Героите извадили мечове и се нахвърлили един срещу друг. Те двамата били равни по сила — и двамата били синове на богини; на тялото на единия и на другия блестели доспехи, изковани от бог Хефест. Героите се биели, като се прикривали с щитовете си. Боговете наблюдавали този двубой от високия Олимп. Майките на героите, богиня Еос и богиня Тетида, молели Зевс всяка за своя син. Зевс взел златните си везни, сложил на тях жребиите на героите и ги претеглил. Блюдото с жребия на Мемнон се спуснало ниско; съдбата предвещавала за Мемнон да загине от ръката на Ахил. Разридала се богиня Еос: тя трябвало да загуби нежно обичания свой син. Най-сетне Ахил замахнал с тежкото си копие и пробол гърдите на Мемнон. В знак на скръб богиня Еос се закрила с тъмен облак. Тя изпратила на бойното поле синовете си, боговете на вятъра, и те отнесли Мемноновото тяло далеч на бреговете на река Есеп. Там младите нимфи го оплакали и му изградили гробница.