Старогръцки легенди и митове
- Автор: Кун Николай Альбертович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Мънков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Старогръцки легенди и митове». Краткое содержание книги:
Бързата като мисълта Ирида се понесла към двореца на Тетида и в миг застанала пред нея. Тетида, обкръжена от морските богини, седяла, проливайки сълзи за сина си. Като чула от устата на Ирида Зевсовата воля, Тетида се облякла в черни траурни дрехи и се понесла към високия Олимп. С почит боговете посрещнали Тетида. Атина я поканила да седне до Зевс, а Хера лично й поднесла златна чаша с благоухаещ нектар Зевс й съобщил волята си. Богиня Тетида тозчас слязла на земята в шатъра на сина си. Тя седнала до тъжния Ахил и галейки го нежно с ръка, му казала, че Зевс и всички богове му се сърдят заради Хектор и заповядват да предаде трупа му на Приам. Могъщият Ахил се подчинил на воля на на боговете.
В това време гръмовержецът Зевс изпратил вестителката на боговете Ирида при Приам. Когато Ирида прилетяла на дъгоцветните си криле в Приамовия дворец, нещастният старец лежал на двора, проснат наземи, проливайки горчиви сълзи за загиналия си син. Около стареца седели всичките му синове, ридаейки на глас. Ирида се приближила до стареца и от името на Зевс му заповядала да отиде в стана на гърците при Ахил с богат откуп. Ирида обещала, че бог Хермес ще заведе Приам в стана.
Чул думите на богинята Приам, веднага станал, наредил на синовете си да приготвят кола за даровете и колесницата му и се запътил за двореца. Като влязъл в двореца, Приам повикал престарялата си жена Хекуба и й казал, че иска да отиде в стана на гърците. Хекуба се изплашила, тя замолила мъжа си да не отива на сигурна смърт, но Приам я успокоил, че той отива при Ахил, подчинявайки се на волята на боговете олимпийци. Приам подбрал богати дарове и започнал да се стяга за път. Той укорявал синовете си, задето се бавят. Приамовите синове се изплашили от гнева на баща си и бързо впрегнали в колата катъри, поставили на нея голям кош за даровете и впрегнали в колесницата конете. Приам се качил на колесницата и подканял бързо конете. Пред колесницата катърите теглели колата с даровете; управлявал ги вестоносецът Идей, Всички придружаващи Приам горчиво плачели, сякаш той отивал на сигурна смърт.
Когато Приам излязъл с колесницата на полето, гръмовержецът Зевс изпратил сина си бог Хермес да го пресрещне. Хермес вързал на краката си крилатите сандали, взел в ръка жезъла, с който склопва очите на смъртните, и се понесъл към Троя. Под образа на прекрасен младеж той се явил пред Приам, когато той поял конете и катърите на реката. Приам се изплашил; той помислил, че младежът ще го убие и ще ограби даровете. Но Хермес казал, че е Ахилов слуга, и пожелал да го заведе в стана. Зарадвал се старецът и предложил на младежа като подарък скъпоценна чаша, но Хермес отказал да приеме подаръка. Хермес се качил в колесницата на Приам и бързо подкарал конете. При вратата на гръцкия стан стояла стража, но Хермес я приспал в дълбок сън. Богът дръпнал резето на вратата, отворил я и тайно превел Приам през стана. Хермес отворил и вратата за стана на мирмидонците. А когато стигнали пред шатъра на Ахил, Хермес открил на Приам кой е той и му казал смело да влезе в шатъра. Приам оставил Идей да пази даровете, а сам той влязъл в шатъра. Ахил току-що се бил нахранил. Незабелязан от никого, Приам се приближил и като паднал на колене пред Ахил, започнал да го моли с думите:
— О, велики Ахиле! Спомни си за твоя баща, също такъв старец, какъвто съм и аз! Може би и неговия град са обсадили съседите и няма кой да го спаси от бедата. А аз, злочестият, загубих почти всичките си синове. Ти уби и най-великия от синовете ми, Хектор. Заради него съм дошъл аз при твоите кораби. Смили се над моето нещастие! Приеми богат откуп! Виждаш колко съм злочест. Аз съм подложен на изпитание, каквото не е преживявал никой от смъртните: принуден съм да целувам ръцете на убиеца на децата си.
С думите си Приам събудил у Ахил спомени за баща му. Горчиво заплакал Ахил, щом си спомнил за баща си. А Приам, като се проснал на земята, плачел за сина си. Най-после Ахил станал; той привдигнал Приам и му казал:
— О, нещастни старче! Много мъки си изпитал ти в живота! Но как се реши да дойдеш тук сам при оногова, който уби много от твоите синове? О, твоето сърце е твърдо като желязо. Но успокой се, престани да плачеш и седни тук. Боговете са отредили на хората да понасят в живота скръб; единствено само те, безсмъртните, не познават тъгите. Не проливай вече сълзи, защото с плач няма да съживиш загиналия Хектор. Стани, седни тук!