Блус в лятна нощ

Брат й Джуд се родил две години след нея върху същата мръсна постеля. Бащата пак бил изпаднал в несвяст от алкохола и Маргарет сама изродила детето си, без да издаде звук от страх да не събуди мъжа си от дълбоката пиянска дрямка. Гордеела се с това, дето никога не молела за помощ, както не молела и да я бият, но за последното мъжът й сам се подсещал. За Ей Джей Дилард да бие жена си било едновременно занимавка и отдушник — нещо, което научил още като малък от своя баща. Никой в родата — нито по мъжка, нито по женска линия — не можел да чете или пише. Човек трябвало да отиде чак в Ашвил, за да си купи някаква друга книга, освен Библията. По тези места било съвсем обичайно новородени да измират, а съсипани жени като Маргарет да се молят за такава благодатна смърт. След като родила децата си, Маргарет често мечтаела как веднага след смъртта си те ще отидат при Исуса и той ще им сложи най-хубавите ангелски криле, изтъкани от дантела и бели снежинки. Маргарет била на дванайсет години, когато родила Луси и на четиринайсет — когато Джуд се появил на бял свят. В тази част на Апалачите — областта Пелцър — никой не я смятал за особено млада майка. Но съседите я съжалявали заради лошия й късмет. В цялата област не можело да се намери и един човек, дето да каже добра дума за Ей Джей Дилард. Той олицетворявал най-ниското падение на белия човек по тези земи, където бледоликите стръвно съблюдавали неписания закон на слънцето, според който на негрите било забранено да влизат в окръга след залез. Когато Голямата депресия поразила икономиката на Америка, във въпросната област никой нищо не забелязал, защото икономика там нямало.

Майка ми се родила гладна — млякото на Маргарет било малко и постно — и щяла да продължи да гладува почти през цялото си детство.

Луси не можеше да си спомни точно кога за пръв път бе решила, че баща й представлява заплаха за тях. Още от малка била свикнала да вижда кръв и рани по лицето на майка си и дори смятала за съвсем естествено съпрузите да се налагат един друг с юмруци. С течение на времето побоищата изцяло променили физиономията на майка й, очите й гледали все по-уплашено, а изпотрошените кости на челюстта и скулите й непрекъснато зараствали под различен ъгъл. Но Луси още помнела нейната доброта.

Когато била на пет години, а Джуд — на три, баща й слязъл в равнината, за да стане наемен работник в една тютюнева плантация в покрайнините на Роли. Понякога се връщал, за да изкара зимата с тях, понякога пращал пари по пощата, но в продължение на пет години почти напълно изчезнал от живота им. Маргарет се разкрасила в негово отсъствие и открила, че в сравнение със съпруга си умее да изкарва много по-добра реколта от каменистата им нива. В двора на небоядисаната къща тя отглеждала пилета, пъдпъдъци и пчели. Луси и Джуд се научили да ловят риба с тръстикови пръчки и червеи за стръв и по цял ден скитали по бреговете на река Хорспасчър. Почти през цялата година на трапезата им имало пъстърва. Маргарет умеела да борави с ловджийска пушка не по-зле от всеки мъж в долината и разменяла застреляните от нея сърни и мечки срещу продукти, които не можела да си набави самичка. Когато станала на десет години, Луси отменила майка си в това задължение и много се гордеела със синината на рамото си, която показвала на всички, преди да си легне след успешен лов. Научила се да стреля с двайсет и две милиметровата пушка на баща си и щом влезела в гората, вече никой не бил в безопасност — нито катеричка, нито заек, нито опосум. Пушката станала като част от нея самата и тя боравела с нея така сръчно, както и с точилката, когато месела тесто за баница.