Блус в лятна нощ
- Автор: Конрой Пат
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иглика Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блус в лятна нощ». Краткое содержание книги:
Настанихме се на предната веранда, докато Джон Хардин продължаваше да почиства дъсчената пътека с гласпапир, като изглаждаше и най-малките неравности. От всички нас той беше най-добрият дърводелец — нямаше нещо, което да не може да свърши с ръцете си. Но макар и много сръчен, не можеше да си намери работа, защото не издържаше на напрежението, което неизменно съществува и на най-спокойното работно място. Наблюдавахме го как работи и се възхищавахме на пестеливите му движения — нямаше празен ход.
— Да си го кажем направо — наруши мълчанието Тий, — Джини Пен е голяма лигла. Само аз ли съм на това мнение?
— Кой? — попита Дюпре. — Тази сладка мила старица?
Лия се показа на задната веранда, след като бе прочела на Джини Пен едно стихотворение, което беше посветила на нейното завръщане у дома.
— Джини Пен хареса ли стихотворението ти, Лия? — попита чичо й Дюпре.
— Не разбрах — отвърна Лия. — Но каза, че го е харесала.
— Да не ти пука — обади се Тий. — Не й е в характера да се държи любезно.
— Да искаш такова нещо от нея е твърде много — съгласи се Далас.
— Вие всички познавахте ли моята майка? — попита Лия, изненадвайки братята ми с въпроса. Те я наобиколиха със загрижен вид.
— Разбира се, Лия — рече Дюпре. — Какво искаш да знаеш? Ти какво си спомняш за Шайла?
— Не си спомням нищо от времето, когато съм имала майка.
— Но ти имаше прекрасна майка, Лия — рече Далас.
— Красива като картина, също като теб — добави Тий.
— Вие всички ли я харесвахте?
— Да я харесваме ли? — каза Дюпре. — Та ние всички бяхме влюбени в твоята майка. Не знам какво ти е разправял баща ти, но тя беше очарователно момиче.
— Най-добрата танцьорка, която съм виждал — обади се Тий. — Като засвиреха шаг, нямаше по-добра от нея.
— Какво е това „шаг“?
— Момиче, родено в Южна Каролина, да не знае какво е това „шаг“? — учуди се Дюпре. — Това е престъпление срещу човечеството.
— Значи баща ти за нищо не го бива — обади се Тий.
— В Италия не танцуват шаг, момчета — защитих се аз. — По-добре да я бях научил на хула-хула.
— Не се оправдавай — каза Дюпре. — Чакай, ще докарам колата по-близо до верандата и ще пусна една касетка. Това е голям пропуск в образованието на моята племенница.
— Наистина, по-добре да беше отгледана в някое сиропиталище на Южна Каролина — реши да ме подразни Дюпре. — Джак, срамувам се, че си ми брат.
Той приближи пикапа до верандата, сложи една касетка и наду музиката докрай.
— Това е типично каролинска музика — каза той и се качи при нас. — Най-свещените звуци на земята.
— Сега чичовците ти ще трябва да попълнят празнотите в занемареното ти образование, Лия — каза Далас. — За това, разбира се, е виновен баща ти и аз с удоволствие бих завел дело срещу него.
Дюпре взе ръката на Лия и започна да й показва стъпките. Аз поканих на танц Тий и Лия ни зяпна като омагьосана, защото никога не беше виждала този танц.
— Лия, най-важното в шага е да гледаш с леден непукизъм — обясних й аз. — Никаква емоция, никаква страст. Танцът — това е лятото, несподелените желания, той е отношение към живота. Лицето ти трябва да е като маска.
— Как се казва тоя, бе? Да не е Платон? Ние ще учим детето да танцува, а той взел да философства — обади се Дюпре.
— Аз единствен мога да танцувам като момиче — обърна се Тий към Лия, — защото навремето се учеха с мен. Бях най-малкият и ме караха да им партнирам, докато се упражняваха.
Откъм колата гръмна „Моля, две порции от нейната любов“ и Далас покани Лия на танц.
— Майка ти беше ненадмината танцьорка — рече й той.
— Всичко танцуваше — обади се Дюпре.
— Виж ти, как бързо схваща Лия — похвали я Далас.
— На майка си се е метнала — рече Тий. — Тя е родена танцьорка. Заплювам си ред след Джон Хардин. Ще я науча как танцувахме секс-шага.
— Секс-шага ли? — изписка Лия. — Звучи страхотно.
От този ден нататък Лия стана голяма почитателка на чичовците си. Разтапяше се от вниманието на моите братя и цялата цъфтеше от щастие. Телцето й се раздвижи в ритъма на мелодията и като че самата й детска същност се промени, някак узря, докато се въртеше в танца на голямото чичовско ухажване. Братята ми стояха на опашка, за да танцуват с нея, и непрекъснато се караха чий ред е. Превърнаха следобеда в празник, за който тя щеше да си спомня цял живот. Чувстваше се специално удостоена с внимание, като вездесъща кралица под закрилата на обожаващата я армия от предани войни. В края на деня вече умееше да танцува не по-зле от чичовците си.
Наблюдавах всеки танц на Лия с братята ми и тяхната доброта ме трогна дълбоко. Дюпре ме потупа по рамото и каза: