Дъблинчани. Портрет на художника като млад

Кранли вдигна глава, протегна топката между двамата студенти като умиротворителна жертва и каза:

— Рах super totum excrementalem globum.331

Стивън разбута навалицата и сърдито посочи с рамо фотографията на руския цар:

— Тази икона си я дръжте за себе си. Един Исус ни е предостатъчен.

— Чудесен отговор, дявол да го вземе! — каза мургавият студент. — Великолепен. Падна ми на сърцето.

Той преглътна слюнката, сякаш преглъщаше самата фраза, подръпна козирката на каскета си и се обърна към Стивън:

— Извинете ме, сър, какво точно искахте да кажете с тези думи?

Усетил лактите на студентите, той им каза:

— Любопитен съм да узная какво точно искаше да каже с тези думи.

После отново се обърна към Стивън и шепнешком добави:

— Вярвате ли в Исуса? Аз вярвам в човека. Естествено, не мога да знам дали вие вярвате в човека. Аз ви се възхищавам, сър. Възхищавам се на човешкия разум, независим от всяка религия. Кажете, вие така ли мислите за разума на Исуса?

— Давай, Темпъл — каза руменият здравеняк, който често повтаряше едно и също нещо по няколко пъти. — Бирата вече те чака на масата.

— Той ме смята за малоумен — поясни Темпъл на Стивън, — защото вярвам в могъществото на разума.

Кранли хвана под ръка Стивън и неговия поклонник и рече:

— Nos ad manum ballum jocabimus.332

Миг преди Стивън да бъде изведен навън, той зърна почервенялото грубовато лице на Маккан.

— Моят подпис няма никакво значение — учтиво каза той. — Вие сте прав да вървите по своя път. Оставете ме да следвам моя.

— Дедалус — отривисто рече Маккан, — не се съмнявам, че вие сте свестен момък, но на вас ви липсва алтруизъм и високо чувство за лична отговорност.

— На движението не са нужни интелектуални маниаци — обади се нечий глас.

Стивън позна сипкавия глас на Макалистър, но не обърна глава към него. Кранли достолепно си пробиваше път през навалицата, хванал Стивън и Темпъл под ръка като свещеник, който върви към престола, съпровождан от двоица дякони.

Темпъл припряно се наклони пред Кранли и каза на Стивън:

— Чухте ли го какво каза Макалистър. Ще се пукне от завист тоя младок. Видяхте ли? Бас държа, че Кранли нищо не забелязва. Веднага го усетих, дявол да го вземе!

Минавайки през вътрешната зала на фоайето, те видяха декана, който тъкмо се опитваше да се отскубне от студента333, с когото бе завързал разговор. Застанал в подножието на стълбището и поставил крак върху първото стъпало, той кокетливо бе събрал полите на износения си сутан и кимайки с глава, повтаряше:

— Съвършено правилно, господин Хакет! Много добре! Съвършено правилно!

В средата на залата префектът на братството тихо, с недоволен наставнически тон разговаряше с някакъв студент от интерната. При всяка дума той леко бърчеше луничавото си чело, а в паузите между фразите си погризваше тънко костено моливче.

— Надявам се първокурсниците да дойдат до един. На първи хуманитарен можем да разчитаме. На втори — също. Трябва обаче да подсигурим новите.