Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
— Как са децата?
— Ето че сменяш темата!
— Така е. Сменям темата.
И те заговориха за деца, за старите приятели в СОЗ, за бивши клиенти и дела. Останаха на стълбището, докато започна да се стъмва. Пристигна Ребека и стана време за вечеря.
42
Репортерът от „Уошингтън Поуст“ се наричаше Арт Мариани, млад мъж, който познаваше Клей Картър добре. Бе проследил неговия зашеметяващ възход и не по-малко зашеметяващо падение с усет към детайла и разумна доза безпристрастност. Когато Мариани пристигна в къщата, бе посрещнат от Полет и отведен по тесния коридор към кухнята, където го очакваха. Клей се надигна с мъка на болните си крака и се представи, след което представи и тримата насядали около масата: Зак Батъл, негов адвокат; Ребека Ван Хорн, стара приятелка; Оскар Мълрони, съдружник във фирмата. Наизваждаха се магнетофони, Ребека обиколи масата с кана кафе.
— Това е дълга история — започна Клей, — но ние имаме време.
— Нямам срок — добави Мариани.
Клей отпи от кафето, пое дълбоко дъх и започна да разказва. Като начало се спря на убийството на Рамон (Тиквата) Тико от Текила Уотсън, неговия бивш клиент. С дата, място и час. Клей си бе водил бележки за всяко нещо, а разполагаше и с папките по делото. После мина на Уашад Портър с неговите две убийства. После останалите четири. Лагер „Спасение“, „Чисти улици“, изумителната ефективност на някакъв препарат, наречен „Тарван“. Макар за нищо на света да не бе готов да спомене името на Макс Пейс, той предаде подробно чутото от него за тарвана: тайните клинични изпитания в Мексико Сити, Белград и Сингапур, желанието на производителя да го изпита и върху чернокожи, по възможност в САЩ, появяването на препарата във Вашингтон.
— Кой е производителят на този препарат? — попита Мариани, видимо разтърсен от чутото.
След дълга пауза, през която сякаш търсеше верните думи, Клей отговори:
— Не съм сигурен. Но мисля, че е „Фило“.
— „Фило Продъктс“?
— Да — Клей се пресегна за някакъв дебел документ и го бутна по масата към Мариани. — Това е едно от извънсъдебните споразумения за обезщетение. Както виждате, тук се споменават две офшорни фирми. Ако си дадете труд да ги проучите, ще откриете следите на друга компания в Люксембург, която ще ви отведе до „Фило“.
— Разбирам. Но защо се усъмнихте във „Фило“?
— Имам си източник. Само това мога да ви кажа.
Беше същият загадъчен източник, който бе избрал Клей измежду всички адвокати във Вашингтон и го бе убедил да продаде душата си за 15 милиона. След това Клей незабавно бе напуснал СОЗ и бе открил частна фирма. Мариани вече знаеше доста от тези неща Клей бе привлякъл за клиенти семействата на шестте жертви, лесно ги бе убедил да приемат по пет милиона и да си затварят устата. За трийсет дни случаят беше приключен. Заредиха се подробности, документи и споразумения за обезщетение.
— Когато публикувам материала, какво ще стане с вашите клиенти, семействата на убитите? — запита Мариани.
— Мислил съм и за тях, но ми се струва, че няма да бъдат засегнати — отвърна Клей. — Първо, те получиха парите преди повече от година. Може да се предположи, че голяма част от тях са вече похарчени. Второ, от фармацевтичната компания трябва да са луди, за да се опитат да анулират споразуменията с тях.
— Ако това стане, семействата могат да съдят компанията директно — обади се Зак Батъл. — Като ще получат такива присъди, които могат направо да я унищожат. Аз лично никога не съм виждал по-взривоопасна комбинация от улики.
— Компанията няма да посмее да пипне тези споразумения — каза Клей. — За нея беше истински късмет, че се отърва с петдесет милиона.
— Може ли самите семейства да се опитат да анулират споразуменията, когато научат истината?
— Няма да бъде лесно.
— А вие? Нали сте подписали декларация за конфиденциалност?
— Аз вече не съм фактор по случая. Предстои да обявя фалит и да върна разрешителното си да практикувам право. Не могат да ме пипнат.
Едно тъжно признание, от което приятелите на Клей ги заболя не по-малко, отколкото самия него.
Мариани записа нещо в бележника си и смени темата.
— А какво ще стане с Текила Уотсън, Уашад Портър и останалите осъдени за убийствата?