Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
— Не се безпокой.
— Аз ще ти помогна. Ако загубиш всичко, ще се погрижа да не останеш на улицата.
— Не знам какво да ти кажа.
— Нищо не ми казвай.
Полет го хвана за ръката и Клей с мъка сподави сълзите си. Мина един безкраен миг.
— Второ — продължи тя. — Говорих с Ребека. Тя се страхува да идва при теб, за да не я открият. Затова си е купила нов мобилен телефон, за който съпругът й не знае. Даде ми номера, иска да й се обадиш.
— Ще дадеш ли някой женски съвет?
— Не го искай от мен. Знаеш отношението ми към оная руска пачавра. Ребека е симпатично момиче, но при нея нещата са сложни, ако мога така да се изразя. Така че решавай сам.
— Благодаря ти все пак.
— Не ми благодари. Тя каза да й се обадиш днес следобед. Съпругът й нямало да бъде в града. Аз те оставям след няколко минути.
Ребека паркира зад ъгъла и почти се затича по улицата към дома на Клей. Не я биваше особено по тайните срещи, нито пък него, затова първото нещо, което си обещаха, беше, че го правят за пръв и последен път.
Двамата с Джейсън Майърс били решили да прекратят брака си по взаимно съгласие. Отначало той предложил да се обърнат към брачен консултант и да не избързват с развода, но продължавал да работи постарому — по осемнайсет часа дневно, ту във Вашингтон, ту в Ню Йорк, Пало Алто или Хонконг. Фирмата му имала офиси в трийсет и два града й клиенти по целия свят. За него работата била по-важна от всичко на света. Той просто я бил изоставил, без извинения и без планове за промяна. Бракоразводните документи щели да бъдат подадени до две седмици. Тя вече си опаковала багажа. Апартаментът щял да остане на Джейсън; тя нямала ясна представа къде смята да живее. За близо година брак не били събрали почти никакво общо имущество. Той бил съдружник във фирмата с 800 000 долара годишна заплата, но тя не искала и цент от парите му.
Според Ребека родителите й избягвали да се месят. Нито пък имали възможност. Майърс не ги обичал — нищо чудно! — а Клей допускаше, че една от причините да се задържа толкова дълго в хонконгския клон на фирмата беше, че е най-далеч от семейство Ван Хорн.
И двамата имаха своите причини за бягство. Клей при никакви обстоятелства не би останал във Вашингтон през следващите години. Унижението, което бе претърпял в този град, беше твърде прясно и жестоко, а по широкия свят никой нямаше да го познава. Той копнееше за анонимност. За пръв път през живота си Ребека искаше просто да се махне — от проваления брак, от семейството си, от онзи противен клуб и непоносимите хора в него, от принудата да печели пари и да трупа имущество, далеч от Маклийн и единствените приятели, които някога бе имала.
Мина час, преди Клей да я склони да легне при него, но за секс не можеше да става и дума с гипсирания крак и другите му рани. Просто искаше да я гушне, да я целува, да навакса пропуснатото време.
Тя прекара нощта в къщата и реши да не си тръгва повече. По време на сутрешното кафе той започна с Текила Уотсън и тарвана и не спря, докато не й разправи всичко.
Полет и Оскар се върнаха от офиса с още неприятни новини. Някакъв адвокат в окръг Хауард насъсквал собствениците на жилища да подават жалби срещу Клей за нарушаване на правната етика заради проваленото споразумение с „Хана“. Няколко десетки жалби вече се били получили във Вашингтонската адвокатска колегия. Същият адвокат бил завел шест дела срещу Клей и активно насърчавал и други пострадали да го съдят. Фирмата на Клей била съставила план за извънсъдебно споразумение, който щял да бъде представен на съдията по делото за фалит на „Хана“. Странното в случая било, че фирмата можела да получи дори хонорар, макар и много по-малък от онова, което Клей бе отказал.
Междувременно Хелън Уоршо била поискала спешни показания от няколко ищци по делото „Дайлофт“. Спешността била продиктувана от факта, че някои от тях вече умирали, затова показанията им щели да бъдат записани на видеокасета и изслушани на процеса, който щял да започне след около година. Ето защо всякакво бавене, протакане, отлагане и други дребни хитрости, които обикновено използвала защитата в такива случаи, щели да бъдат крайно несправедливи по отношение на ищците. Клей прие графика за изслушванията, предложен от мисис Уоршо, макар лично да не възнамеряваше да присъства.
Под натиска на Оскар, Клей най-после се съгласи да съкрати десет адвокати и повечето стажанти, секретарки и служители. Лично подписа кратки, но искрени извинителни писма до всеки от засегнатите, като пое върху себе си цялата отговорност за провала на фирмата.