Мисията на посланика
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“,
- ISBN: 978-954-2989-10-3
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мисията на посланика». Краткое содержание книги:
Когато научава, че Лоркин е попаднал в опасност, Сония е принудена от закона, който забранява на Черните магьосници да напускат града, да се довери на Денил с надеждата, че посланикът ще спаси сина й. Междувременно Сери се нуждае от нея повече от всякога. Някой започва да убива Крадци и когато семейството му става негова жертва, той намира доказателства, че Ловецът на Крадци използва магия.
Или някой от членовете на Гилдията избива крадците един по един, или по улиците отново броди магьосник-отстъпник. Но този път той има пълен контрол над силата си — и е готов да я използва, за да убива.
„В тази книга има всичко, което човек може да поиска от едно фентъзи.“
Deathray
„Канаван успява да постигне идеалния баланс, смесвайки умело политиката на магьосниците и посланиците с драматизма на улицата.“
Publishers Weekly
„Превъзходно завръщане във вселената на черните магьосници. «Мисията на посланика» е отлично начало на една нова, обещаваща поредица от Труди Канаван.“
Ерин Бритън, bookgeeks.co.uk
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spm.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
— Значи има две отстъпнички? — каза Сери. — Когато я видях може и да бе сумрачно, но Форли изобщо не прилича на жената, която видях да прави магия.
— Тя има тъмна кожа и е на точната възраст. Ти си я видял отгоре. Как може да си сигурен?
— Формата на лицето й не е същата — и кожата на жената бе по-светла. В нея имаше лонмарска кръв, предположи той. Имаше и типичната за лонмарците фигура. Но жената, която беше видял в заложната къща, имаше съвсем различно телосложение. — И е твърде висока! — и твърде покорна, за да е убийцата на семейството му.
— Това не ми го каза преди — отбеляза Скелин.
Сери го погледна.
— Сигурно не съм сметнал за необходимо да навлизам в подробности, щом в града има само една жена, която използва магия.
— Щеше да ми е от полза да го знам — Скелин се намръщи за миг, след което въздъхна и сви рамене. — Добре де, пак ще свърши работа. Ти ще можеш да разпознаеш другата.
Сери погледна към Сония и видя, че тя клати слисано глава. Той си спомни колко притеснена бе да не открият как се разхожда из града без разрешение. Щом изправи тази отстъпничка пред Гилдията, те щяха да разберат, че е нарушила забраните им.
— Това ще представлява ли проблем за теб? — попита той.
— Ще се погрижим да не представлява — отвърна твърдо Регин. — Но може да се окаже проблем за теб. Щом се разчуе, че сме заловили тази ж… — той погледна жената и се поправи. — Форли, другата отстъпничка ще започне да действа по-предпазливо и няма да е лесно да я открием.
— Не че досега ни е било лесно — додаде Скелин.
Регин погледна Крадеца.
— Ще ни помогнете ли и за нея?
— Разбира се — усмихна се Скелин.
Когато погледът на магьосника се премести към Сери, той се поклони.
— Както винаги.
— Тогава ще чакаме следващото ви съобщение — рече Сония. — Междувременно трябва да се върнем в Гилдията колкото се може по-бързо — погледът й се отмести встрани. Проследявайки го, Сери установи, че първите лъчи на зората бяха започнали да се промъкват в стаята.
— Да. Вървете! — каза Скелин. Той махна презрително с ръка на тримата мъже, които все още стояха край щайгите и ги гледаха със смаяни изражения на лицата. — Продължавайте работата си! — каза им той. — Позволете ми да ви придружа — изрече, обръщайки се към магьосниците. — Оттук.
Форли не каза нищо, докато вървеше с похитителите си. Те слязоха обратно по стълбите, минаха по широкия коридор и се върнаха в стаята, където бяха прекарали по-голямата част от нощта. Магьосниците облякоха палтата си и излязоха на улицата. Скелин им пожела всичко добро и каза, че ще се свърже с тях веднага, щом има какво да им съобщи. Когато стигнаха до края на пътя, Сери спря.
— Хайде, успех и така нататък — каза той на Сония. — Ще държа връзка.
Тя се усмихна.
— Благодаря за помощта, Сери.
Той сви рамене, после се обърна и забърза към мястото, където го чакаше Гол, прикрит в сянката на една врата, която се намираше точно срещу сградата на старата кланица.
— Кой беше това? — попита едрият мъж, като пристъпи напред да посрещне Сери.
— Черната магьосница Сония и лорд Регин.
— Нямам предвид тях — Гол завъртя очи. — Жената.
— Отстъпничката.
— Не, не е тя.
— Не нашата, а друга.
— Шегуваш ли се?
Сери поклати глава.
— Ще ми се. Изглежда, преследването на нашата отстъпничка продължава. Ще ти обясня по-късно. Да си вървим. Нощта беше доста дълга.
— Така си е — промърмори Гол. Той се обърна назад. Сери проследи погледа му и видя, че Регин и Сония все още стоят до двуколката им.
— Странна работа. Сония бързаше да се прибере — каза Сери.
— Цялата работа ми се стори странна още от самото начало — оплака се Гол.
„Прав е — помисли си Сери. — И няма нищо по-странно от самата Форли. Как погледна към Скелин, когато Сония й зададе въпрос… сякаш очакваше инструкции“.
Не бъркаше. Нещо не беше наред. Но нали бяха заловили магьосник-отстъпник? Може би не точно онзи, когото подозираше за избиването на семейството си, но поне бяха намалили с един отстъпниците, които можеха да бъдат наети от безскрупулни типове като самия него. Животът в престъпния свят на града беше достатъчно опасен и без наоколо да се мотаят продажни магьосници.
„Макар че нямаше да е зле да имам някой под ръка на повикване. Това щеше много да улесни търсенето на убиеца на семейството ми“.