Мисията на посланика
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“,
- ISBN: 978-954-2989-10-3
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мисията на посланика». Краткое содержание книги:
Когато научава, че Лоркин е попаднал в опасност, Сония е принудена от закона, който забранява на Черните магьосници да напускат града, да се довери на Денил с надеждата, че посланикът ще спаси сина й. Междувременно Сери се нуждае от нея повече от всякога. Някой започва да убива Крадци и когато семейството му става негова жертва, той намира доказателства, че Ловецът на Крадци използва магия.
Или някой от членовете на Гилдията избива крадците един по един, или по улиците отново броди магьосник-отстъпник. Но този път той има пълен контрол над силата си — и е готов да я използва, за да убива.
„В тази книга има всичко, което човек може да поиска от едно фентъзи.“
Deathray
„Канаван успява да постигне идеалния баланс, смесвайки умело политиката на магьосниците и посланиците с драматизма на улицата.“
Publishers Weekly
„Превъзходно завръщане във вселената на черните магьосници. «Мисията на посланика» е отлично начало на една нова, обещаваща поредица от Труди Канаван.“
Ерин Бритън, bookgeeks.co.uk
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spm.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Но това нямаше да има значение. Когато двамата с Регин се върнеха в Гилдията заедно с отстъпничката, повече нямаше да се налага да прикрива излизането си от болницата. Ако Ротан беше прав, това вече нямаше да интересува никого. Вниманието на всички щеше да бъде привлечено от откритието, че в града живее магьосник, който не само не е член на Гилдията, а и работи за престъпник.
Но ако беше сбъркал — и двамата щяха да преживеят големи неприятности.
Глава 27
Капанът щраква
Докато излизаше от стаята след Скелин, Сония и Регин, Сери си напомни да й се извини за непоносимо дългата нощ, веднага щом останат насаме. Може би защото я познаваше толкова добре, той бе усетил колко неудобно се бе почувствала тя при въпросите на Скелин за ичанското нашествие.
„Макар че бих очаквал от човек, който е проявил достатъчно акъл да стане толкова могъщ Крадец за толкова кратко време, да се усети, че тя едва ли ще иска да говори за битката, в която е загинал човекът, когото е обичала“.
Сери бе изпълнен с благодарност към Регин, който бе поел инициативата и бе спасил Сония от разказването на историята. Иронията не му беше убягнала. Едва ли някога му беше хрумвало, че някой ден ще благодари точно на Регин за това, че е проявил съчувствие.
В края на дългия коридор имаше стълби, по които се изкачиха на горния етаж на старата сграда. Скелин ги поведе през една затворена врата. Той хвана дръжката и погледна към Сония и Регин.
— Готови ли сте?
Двамата магьосници кимнаха.
Скелин отвори вратата и влезе вътре, след което бързо отстъпи встрани, сякаш не искаше да застава между магьосниците и техните жертви. Сери последва Сония и Регин в стаята, която беше пълна с щайги и осветена от фенери, разположени край стените. Четирима души се обърнаха да видят новодошлите. Тримата бяха мъже, а четвъртата — жена с наметало и вдигната качулка, която закриваше цялото й лице, с изключение на тъмната кожа на брадичката й. Двама от мъжете не изглеждаха загрижени или изненадани от нахлуването. Третият мъж отмести поглед от Скелин към магьосниците и се втренчи в мантиите им. Той изглеждаше стреснат и уплашен.
Но реакцията на жената бе най-театрална. Тя отстъпи назад и вдигна ръце, сякаш за да се предпази от удар. Въздухът слабо завибрира. Сония и Регин се спогледаха многозначително. „Това е някаква магическа атака!“ — предположи Сери. Магьосниците насочиха вниманието си към жената. Тя извика изненадано и притисна ръце към тялото си.
„Това дали беше неволно движение? — помисли си Сери. — Изглежда сякаш нещо невидимо се е увило около нея“.
Магьосниците се поколебаха, сякаш чакаха нещо, но нищо не се случи. Сония отново погледна към Регин, после се приближи до жената.
— Как се казваш? — попита тя.
— Ф-форли — отвърна жената с треперещ глас.
— Знаеш ли, Форли, че всички магьосници в Обединените земи трябва да са членове на Гилдията на магьосниците?
Жената преглътна звучно и кимна.
— Ти член ли си? — попита Сония. В гласа й не се усещаше обвинение, а само любопитство.
Жената примигна, после завъртя глава към Скелин.
— Аз… не исках.
Сония се усмихна и макар това да бе успокояваща усмивка, в нея се усещаше и мъничко тъга.
— Сега трябва да те отведем в Гилдията. Там няма да те наранят, но ти си нарушила закона. Ще решат какво да правят с теб. Ако ни съдействаш, това ще е добре за теб в дългосрочен план. Ще дойдеш ли мирно с нас?
Форли кимна. Сония й подаде ръка. Силата, която двамата с Регин бяха оказали върху нея, за да държат ръцете й прилепнали към тялото, бе премахната и раменете й се отпуснаха. Тя колебливо протегна ръка и хвана ръката на Сония. Двете отидоха при Регин. Всички в стаята въздъхнаха с облекчение. Сери отбеляза, че Скелин изглежда доволен. Сония и Регин изглеждаха, строги, но също излъчваха облекчение. Форли…
Сери се намръщи, отиде до жената и свали качулката й. Щом видя лицето й, той се смрази.
— Това не е тя. Това не е отстъпничката.
Настъпи миг мълчание, след което Скелин се изкашля.
— Разбира се, че е. Тя използва магия, нали?
Той погледна към Сония и Регин.
— Да — потвърди Регин.