Картата на времето
- Автор: Палма Феликс
- Серия: Викторианска трилогия #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-954-321-938-4
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Картата на времето». Краткое содержание книги:
Срещу немалко заплащане всеки има възможността да пътува до фаталната 2000 г., когато английската столица е в руини, и с очите си да види решаващата битка между хората и разбунтувалите се автомати. Един от пътниците във времето е Клеър Хагърти, копнееща за истинската любов, която не намира в своето време. Но не всички биха искали да се озоват в бъдещето; Андрю Харингтън трябва да се върне в миналото, в 1888 г., за да спаси любимата си от безмилостното острие на Джак Изкормвача.
Пътищата на Клеър и Андрю ще се пресекат с този на Хърбърт Уелс, който единствен може да им помогне. На него пък му предстои нещо още по-чудато — появата на тайнствен пътник във времето, който иска да похити ръкописите на „Невидимия“ на Уелс, „Дракула“ на Брам Стокър и „Примката на призрака“ на Хенри Джеймс. Животът на тримата големи писатели виси на косъм…
Изходът сякаш е само един — бягство във времето… Но дали това е решението?
Феликс Х. Палма, единодушно признат от критиката за един от най-оригиналните разказвачи на нашето време, е носител на повече от сто литературни отличия. В „Картата на времето“ той умело смесва различни жанрове, за да създаде мащабна история, в която шестват измислени и реални персонажи, за която времето и пространството нямат ограничения…
Аз ще извърша едно от тези пътувания и, скрита сред развалините, ще те видя как се сражаваш със Соломон, но вместо да се върна с останалите, щом дуелът приключи, ще се спотая сред едни отломки с намерението да остана в твоя свят, защото, както знаеш, моята епоха с нищо не ме привлича.
Да, благодарение на това недоволство, което ме е съпътствало през целия ми живот и от което никога не съм очаквала да извлека полза, двамата с теб ще се срещнем. Все пак трябва да те предупредя, че срещата ни няма да е тъй романтична, както би трябвало да бъде, а доста притеснителна — особено за теб, Дерек, и още ме напушва на смях, като се сетя за това. Ала от твоето не съвсем уместно държане мога само да заключа, че не бива да ти разказвам нищо повече, защото в противен случай навярно ще обусловя поведението ти. Нужно е само да знаеш, че през кратката ни среща аз ще изпусна чадърчето си и — макар че ще прекосиш времето, за да ме опознаеш и да ме любиш — връщането на това чадърче ще е претекстът, който ще трябва да измислиш, за да се съглася да дойда в чаения салон. Естествено, за да стане всичко така, както трябва да стане, за да затворим кръга, в който сме уловени, трябва да се появиш в моята епоха, преди да започнем кореспонденцията си. Не би имало никаква полза, ако го сториш по-късно, тъй като именно ти трябва да ме подтикнеш да ти пиша, както вече знаеш. Трябва да се появиш точно на 6 ноември 1896 г. и да ме потърсиш на пазара на Ковънт Гардън по пладне, за да ми предложиш да се срещнем същия следобед. Останалото вече ти е известно. Ако изпълниш всичко това, ще запазиш кръга и онова, което е станало, ще се случи отново.
Това е всичко, любов моя. След няколко месеца нашата история ще започне за теб. За мен обаче тя приключва сега, когато слагам точка на настоящото писмо. Но не ще ти кажа окончателно „сбогом“, което да попари всяка надежда да се видим отново, защото, както ти казах преди, ще живея с надеждата, че ще се върнеш да ме потърсиш. За целта ще трябва само да следваш уханието на цветето, което ще намериш в плика.
С цялата ми обич,