Картата на времето
- Автор: Палма Феликс
- Серия: Викторианска трилогия #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-954-321-938-4
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Картата на времето». Краткое содержание книги:
Срещу немалко заплащане всеки има възможността да пътува до фаталната 2000 г., когато английската столица е в руини, и с очите си да види решаващата битка между хората и разбунтувалите се автомати. Един от пътниците във времето е Клеър Хагърти, копнееща за истинската любов, която не намира в своето време. Но не всички биха искали да се озоват в бъдещето; Андрю Харингтън трябва да се върне в миналото, в 1888 г., за да спаси любимата си от безмилостното острие на Джак Изкормвача.
Пътищата на Клеър и Андрю ще се пресекат с този на Хърбърт Уелс, който единствен може да им помогне. На него пък му предстои нещо още по-чудато — появата на тайнствен пътник във времето, който иска да похити ръкописите на „Невидимия“ на Уелс, „Дракула“ на Брам Стокър и „Примката на призрака“ на Хенри Джеймс. Животът на тримата големи писатели виси на косъм…
Изходът сякаш е само един — бягство във времето… Но дали това е решението?
Феликс Х. Палма, единодушно признат от критиката за един от най-оригиналните разказвачи на нашето време, е носител на повече от сто литературни отличия. В „Картата на времето“ той умело смесва различни жанрове, за да създаде мащабна история, в която шестват измислени и реални персонажи, за която времето и пространството нямат ограничения…
Уелс го чакаше, седнал на стъпалата пред вратата. Явно и той не бе особено отпочинал. Изглеждаше посърнал, а очите му, които светеха със странен блясък, бяха опасани с тъмни кръгове. Вероятно бе будувал цяла нощ, пишейки писмото, което сега държеше в ръцете си. Щом го видя, го поздрави с лаконично кимване и му подаде посланието, като избягваше погледа му. Том го взе и тъй като също не желаеше да нарушава това мълчание, наситено с неизказани, но пределно ясни неща, понечи да си тръгне.
Тогава чу гласа на Уелс: „Ще ми донесеш ли нейното писмо, макар че вече няма да е нужно да му отговарям?“ Том се извърна и го погледна с дълбока тъга, макар че не знаеше дали изпитваше жал към писателя, към самия себе си или може би към Клеър. Най-сетне кимна малко злокобно и излезе. Едва когато се отдалечи достатъчно от дома на Уелс, отвори плика и зачете.
Любов моя,
В моя свят няма нарциси, няма и следа от каквото и да е цвете, но те уверявам, че докато четях писмото ти, почти усетих уханието им. Да, виждам се до теб, в градината, за която ми говориш. Представям си я, поддържана грижливо от твоите седефени ръце, а някакъв пеещ фонтан навярно ни приспива нежно. По някакъв начин, любов моя, благодарение на теб, подушвам нарцисите чак оттук, от другия бряг на времето.
Том оброни унило глава, като си представи как щеше да се развълнува Клеър от тези думи, и отново изпита жал към нея и огромно отвращение от самия себе си. Момичето не заслужаваше такава измама. Тези писма несъмнено щяха да ѝ спасят живота, но всъщност само поправяха вредата, които ѝ бе нанесъл така себично, просто за да потуши огъня в слабините си. Не можеше да се чувства горд, че е предотвратил самоубийството ѝ, и просто да забрави за цялата работа, оставяйки Клеър да си опропасти живота заради една лъжа, да се погребе жива заради една празна мечта. Дългата разходка до хълма проясни мислите му и той най-сетне стигна до извода, че едничкото изкупление, което би успокоило съвестта му, бе да я обича в действителност, да сбъдне онази любов, заради която тя бе готова да се пожертва. Другояче казано, Шакълтън трябваше да се завърне от далечната 2000 г. и да рискува живота си за Клеър, точно както жадуваше тя. Това бе единственото, което можеше напълно да поправи грешката му — но същевременно и единственото, което не бе в състояние да стори.
Тъкмо си блъскаше главата над този проблем, когато — за своя изненада — съгледа девойката, застанала до дъба. Въпреки разстоянието веднага я позна. Закова се на място, смаян до немай-къде. Колкото и да изглеждаше невероятно, Клеър стоеше до дървото и се пазеше от слънцето с чадърчето, което той ѝ бе донесъл през времето. В подножието на хълма различи и една карета, чийто кочияш клюмаше отегчен на капрата. Том изтича да се скрие зад едни храсталаци, преди някой от двамата да е забелязал, че не са сами сред този пейзаж. Какво ли правеше Клеър там? Но отговорът беше очевиден: момичето го чакаше. Да, Клеър чакаше него или по-точно, чакаше Шакълтън да изникне от въздуха, пристигайки от 2000 г. Неспособна да се примири с отсъствието му, тя бе решила да се опълчи срещу съдбата и да действа; и какво по-просто от това, да отиде на мястото, където се появяваше капитанът, за да прибира писмата си. Отчаянието бе подтикнало Клеър към непредвиден ход. Скрит зад храстите, Том се прокле, задето не бе предугадил тази възможност, и то при положение, че това момиче вече ясно му бе показало своята съобразителност и смелост.
Почти цяла сутрин се спотайва там, наблюдавайки тъжно как тя обикаля край дъба. Накрая, надвита от умората, се качи в каретата и се върна в Лондон. Тогава Том се измъкна от скривалището си, остави писмото под камъка и също се прибра в града. Докато вървеше, си спомни скръбните слова, с които Уелс бе завършил последната си поръчка:
Изпитвам безкрайна мъка, съзнавайки, че това е последното писмо, което ти пиша, любов моя. Ти самата ми го каза и ти вярвам и за това. С радост бих продължил да ти пиша, докато се срещнем следващия май, но ако съм узнал нещо от цялата работа, то е, че бъдещето е написано и ти си го прочела. Поради това мисля, че нещо ще се случи, за да ми попречи да ти изпращам повече писма — вероятно възбраната, наложена на машината, и отмяната на моята мисия, която не дава никакви резултати. Сега, както можеш да си представиш, съм обзет от противоречиви чувства: от една страна се радвам, че за мен това не е окончателно сбогуване, тъй като скоро ще те видя, но от друга, сърцето ми се къса при мисълта, че ти вече не ще получиш вест от мен. Ала това не означава, че любовта ми ще угасне. Тя ще се запази, обещавам ти, защото ако има нещо, в което да съм сигурен, то е, че ще продължа да те обичам, Клеър. Ще продължа да те обичам от моя свят без цветя,