Повелителката на дима

— Чувстваш се… пълен — добавя Херон. — Сякаш съм в мир с всичко около мен.

Стомахът ми се изпълва с жлъч.

— При мен чувството не е такова — казвам им тихо. — Не се чувствам облекчена или в покой. Откакто се случи, аз просто усещам… празнота.

Мислите ми се насочват към Крес, нейните въглени очи и пламтящо докосване. Нашите сърца са сестри, беше казала тя в кошмара ми насън. Да видим ли дали си приличат? Може би някъде дълбоко те си приличат. Може би и двете сме отвратителни и мерзки, но не искам да е така. Бих предпочела да съм безсилна, отколкото да съм такава, и това е разликата между нас.

— Родена съм с това в кръвта ми — казвам с разтреперан глас. — Насила ми е дадена. Не аз съм я избрала, не както при вас двамата. — Поглеждам към Блейз. — И ти не си я избрал. Тя сама е намерила пътя към теб като някакъв различен вид отрова.

Блейз ме гледа в очите и не се съгласява, но и не отхвърля казаното от мен.

— Силата ме притежава, но аз не я притежавам — казвам, а гласът ми вече не трепери. Изведнъж е станал уверен, защото и аз съм уверена. Вървим още малко, докато стигаме до входа на Огнената мина, от която бяха извадени всички, и наоколо е обезопасена с въжета. Ако някой реши да влезе, ще е на негова отговорност. Разбира се, аз правя точно това. Спирам пред главния вход и останалите също спират. Не казват нищо, докато не се протягам да отместя въжето. Ръката на Блейз хваща моята и я издърпва назад. Кожата му не е така гореща, тъй като се отказа от скъпоценните камъни, временно пак, но въпреки това е по-топла от моята.

— Не — прошепва той.

— Това е единственият начин — отвръщам. — Знаеш го също толкова добре, колкото и аз. Ти го чувстваш — има преграда между това кой си и силата, която притежаваш. Защото не я контролираме. Защото тя ни контролира.

— Влизането в мината няма да те излекува — казва той. — След цялата отрова в тялото ти, силата може да те тласне отвъд ръба. Може да те убие.

— Може — съгласявам се, като поглеждам Херон над рамото му. — Но няма. Това е единственият начин да избереш тази сила. Това е единственият начин да упражниш някакъв контрол над нея, да я разбереш. Единственият начин да бъда кралицата, от която се нуждаят.

— Съжалявам, Тео, че тръгнах — гласът на Блейз е съкрушен. — Съжалявам, че наруших обещанието си, но се кълна — никога повече няма се откъсвам от теб. Само не прави това. Не ме оставяй.

За кратък миг се колебая.

— Ти отиде в битката, защото това си именно ти. Глупаво беше, но ти знаеше, че това е правилното нещо, което трябва да направиш. А това е правилното нещо за мен.

Блейз не отговаря, но виждам сълзи да се събират в очите му. Поставям ръце на раменете му и се повдигам на върховете на пръстите си, за да докосна устните му с моите. За миг той замръзва от изненада, а после усещам как се разтапя срещу мен, ръцете му се стягат около кръста ми, сякаш да ме закотвят до него и да ме накарат да остана. Но не могат. Принуждавам сама себе си да се отдръпна и да погледна другите си Сенки.