Повелителката на дима

Откривам Мина в една от каловаксийските казарми заедно с момче и момиче, малко по-млади от мен. Леглата са изтикани по краищата на стаята, освобождавайки огромно празно пространство в средата на каменния под, където тримата стоят. От сенките при входа аз ги наблюдавам известно време, без да ме виждат.

— Покажи ми, Лайъс — казва Мина, поставяйки купа на пода между тях. Когато я намества долу, част от водата се разплисква отвън. Момчето преглъща, шавайки с ръце зад гърба си. Отначало си помислям, че сигурно е бил един от робите, които сме освободили от мината, но след това забелязвам белезите по ръцете му, местата, от които трябва да е взета кръв. Той е Пазител. Каловаксийците трябва да са го изследвали преди битката. От тази мисъл ми прилошава и един бърз поглед към момичето потвърждава, че и то има същите белези. Колко ли са? Момчето — Лайъс, вдига накрая ръце, простирайки дланите си към купата. В миг водата се устремява нагоре, понася се във въздуха на нивото на очите, образувайки идеална кристална сфера. Мина кимва, доволна.

— Можеш ли да я превърнеш в лед? — пита тя. Веждите на Лайъс образуват бръчка, докато той се концентрира върху сферата. Тя помръдва, заблестява от светлината на свещите, преди повърхността й да стане заледена и твърда, а после цялата се превръща в лед.

— Добре — казва Мина. — Освободи я.

Лайъс спуска ръцете си и сферата пада, разбивайки се върху каменния под.

— Извинете — промърморва той.

— Много добре — казва Мина. — Как се чувстваш?

Тя пристъпя към него, за да пипне челото му, и тогава ме вижда.