Дясната ръка на Бога

Лийт погледна към сиво-синята смесица от дъжд и вихър. Сред нея притичваха бойци, блясваха захвърлени копия. Това не е видяното от мен! Сър Амасиан се бе отпуснал на колене, повдигнал лице към бурята, вторачен в нещо, което само той можеше да види.

— Ходът е обратен! — изкрещя той.

Долу в равното се събираше малка група, която да се противопостави на Махди Дащ. Погледът на Лийт бе привлечен към нея. В този момент му се стори, че очертанията на сбраните фалтанци трепват и започват слабо да сияят. Същевременно Повелителите на страха изглеждаха по-масивни.

Вдигни Стрелата, изрече глас в ума му. Вдигни Стрелата!

За момент Лийт се поколеба. Това ли беше гласът, който познаваше? Затрудняваше се да мисли сред вилнеещите стихии. Под него фалтанската група пулсираше в жълто и оранжево.

Вдигни Стрелата!

Нещо в него се противеше на гласа. Защо да му се подчинява? Но пък с упорството си бе причинил хиляди жертви. Време беше да престане да се съмнява. Лийт повдигна Джугом Арк.

Струя сурова енергия бликна от сияещата група в подножието, стрелвайки се нагоре по склона. Преди Лийт да е успял да реагира, Стрелата засия в бяло. Пламъците се сляха и прободоха небето, като се взривиха сред вихрещите се облаци. За момент небето стана бяло, сетне почерня от сблъсъка на двете сили. Експлозията беше страховита, накарала Лийт да очаква гибелта на мира.

Екотът продължи да се носи из Лешоядова гуша цяла минута, преди да утихне. Младежът отвори очи и видя, че небесният водовъртеж е изчезнал. Облаците бяха разкъсани и парцаливи, тласкани от надигащия се западен вятър. Край него сър Амасиан лежеше на земята, прилепил длани над очите си, и стенеше като умиращ:

— Не, не, не…

Дали не съм го обгорил със Стрелата?Лийт понечи да се приведе над рицаря, но цветен проблясък привлече вниманието му. Юношата се изправи и погледна над долината.

Ето.

Пред него се разгръщаше образът, красящ залата на Конал Безстрашни. Бурята на Рушителя отстъпваше на изток, прогонена от силата на Стрелата. Долу хора и животни се надигаха. Откъм фалтанските редици вече долитаха радостни възгласи. Погледи бяха вторачени в небесата, ръце сочеха нагоре.

Над Лешоядова гуша се бе разпростряла огромна дъга, израстваща от склоновете. Изглеждаше толкова близо, че Лийт почти можеше да я докосне. Цветовете излъчваха ярка радост, образуваха победа. Брудуонците бягаха към западната част на бойното поле. Сърцето на Лийт се възрадва. Струваше си! Хилядите не бяха погинали напразно!

— Погледнете! — провикна се той. Гласът му се понесе над долината, усилен от магията, която все още изпълваше въздуха. Всички очи се извърнаха към небосклона, всички бойци видяха силуета, повдигнал блестящата Стрела. — Съзрете победата на Бога!