Шерлок Холмс (Том 1) [bg]

— При все това — отвърнах с усмивка аз — не мога да се чувствам напълно безгрешен по отношение на обвинението в търсене на сензационност, което беше издигнато срещу записките ми.

— И може би си сбъркал — отбеляза той, като повдигна един пламтящ въглен с машата и разпали дългата си лула от черешово дърво, с която обикновено заменяше глинената, изпаднеше ли по-скоро в полемично, нежели в съзерцателно настроение, — сбъркал си може би в желанието си да придадеш живот и колорит на всеки свой разказ, вместо да се ограничиш със задачата да увековечиш на хартия онова голо разсъждение от причината към следствието, което всъщност е и единственото забележително нещо в цялата работа.

— Струва ми се, че съм ти отдал дължимото по този въпрос — отвърнах с известна студенина, тъй като егоизмът, който, както неведнъж бях забелязвал, бе основна съставка в неповторимия характер на приятеля ми, ме отблъскваше.

— Не, не става дума за егоизъм или тщеславие — продължи той в отговор сякаш повече на мислите, отколкото на думите ми, както си му беше обичаят. — Ако държа да бъде отдадено дължимото на моето изкуство, то е, защото в него виждам безлична величина, нещо, далеч надхвърлящо самия мен. Престъплението е нещо обикновено. Логиката е нещо рядко. Тъкмо затова трябва да обръщаш внимание повече на логиката, отколкото на престъплението. Принизил си онова, което трябваше да представлява курс лекции, до куп разкази.

Беше хладна сутрин една ранна пролет и двамата седяхме след закуска един срещу друг пред веселия огън в добрата стара дневна на улица „Бейкър“. Между редиците мръснокафяви къщи се кълбеше гъста мъгла, а отсрещните прозорци мержелееха като тъмни размазани петна през тежките й жълтеникави къдели. Бяхме запалили лампата и светлината й озаряваше бялата покривка, а също блясъка на порцелан и стъкло, тъй като масата още не бе раздигната. Шерлок Холмс не беше проговарял цяла сутрин, потънал в колоните с обявления на вестник подир вестник, докато накрая, очевидно отказвайки се да търси повече, изплува от заниманието си в не твърде благо разположение на духа, за да ме поучава относно литературните ми недостатъци.