Меч в бурята [bg]

Атаката на разбойниците загуби силата си като огромна вълна, блъснала се в канара. Руатан не се отдалечаваше от Кон и бдеше във всеки миг. Три пъти се нахвърли срещу врагове, които опитаха да нападнат Кон отстрани.

Силата му се върна и той благославяше от сърце Мерия, която го бе принудила да влезе в битката. Да, нямаше да е зле, ако можеше да поживее още няколко кротки години със семейството си в очакване болното му сърце да спре от немощ, както си седи на стола и гледа планините. Но този ден беше по-добър от всичко. Това беше истински живот! Не заради гибелта на хиляди, не заради страшните писъци на умиращите, които изведнъж проумяваха за последен път, че са смъртни и тленни. А защото можеше да се изправи срещу своите страхове като достоен мъж, да застане пред ръба на бездната и да не се огъне.

Морските вълци пак натискаха свирепо около Кон и избутваха съратниците му. Руатан забеляза навреме опасността, блъсна с рамо един разбойник, скочи мощно и ритна друг в гърдите, събори още двама с отлетялото си назад тежко туловище.

— Гръб в гръб! — извика на сина си.

Кон го чу, доближи го и се обърна с гръб към гърба му. Мечовете им разсичаха всеки наоколо. Руатан понесе няколко удара по раменете и хълбоците, но ризницата издържа. Нож го поряза дълбоко по прасеца. Смъртно ранен разбойник бе пропълзял към него. Руатан му разпори гърлото и веднага вдигна меча с обратен замах, за да пресрещне друго вражеско острие.

Железните вълци пак притиснаха враговете и ги изблъскаха за малко, та Кон и Руатан да се върнат в редицата. Някои от разбойниците кривнаха към склона, за да обкръжат бойците на риганте. Руатан видя как конницата на Макус им пресече пътя в галоп.

Намери време да хвърли поглед към Кон. Синът му беше оплескан с кръв, червени петна засъхваха по лицето и брадата му. Кон направи крачка назад, за да погледне наляво и надясно, после и към задните редици, искаше да прецени силата на бойците, които му оставаха. Един враг с дълъг меч опита да се възползва от това. Руатан го спря с такъв удар, че острието мина през ключицата и разсече гръдния кош чак до сърцето.

Сега бяха решаващите мигове в битката. Ако варсите упорстваха в натиска си, можеха да разделят на две бойците на Кон. Това щеше да ги въодушеви и да обезсърчи бранителите. Но ако успееха да отблъскват разбойниците още малко, щяха да подронят увереността им и страхът щеше да се прокрадне в душите им. Руатан знаеше, че този ден на кръв и смърт ще потръгне към победа или разгром през следващите няколко минути. Кон също го знаеше и се вряза безразсъдно в гъмжилото на враговете, разчиташе бойците му да го последват.