Меч в бурята [bg]

Вратата се отвори със замах и Мерия нахълта в стаята.

— Какво има, момиче? — попита Руатан и я прегърна.

Тя му разказа задъхано за кучето и нарушената геша на Кон.

— Казваш, че кучето захапало предпазника на ръката му?

— Да.

— А зъбите пробиха ли кожата на Кон?

— Не.

— Значи няма страшно. Кон не е нарушил своята геша.

Мерия се отдръпна рязко.

— Казал си и на Варакон, че неговият кон е убил гарвана. Уверявал си го, че не е нарушил своята геша. Но той умря. Ру, не бива и синът ми да умре! Няма да понеса това.

Руатан се извърна и промърмори:

— Ще поговоря с него.

— Ще поговориш? И какво от това? Ру, трябва да го опазиш жив. Преди много години обеща, че моят съпруг ще се върне от битката. Той умря. Не искам да се повтори същото. Ти си най-великият воин на нашето племе. Всеизвестно е. Трябва да бдиш над него. Трябва да си до него във всеки миг. Ще направиш ли това за мен?

Той се взря в преливащите ѝ от ужас очи.

— Когато изрекох първото си обещание към тебе, още бях млад. Вярвах, че съм непобедим и винаги мога да опазя любимите си хора. Но остарях и помъдрях.

— Не! — извика Мерия. — Не бива да говориш така! Няма по-могъщ от тебе. Умолявам те, Ру, ако ме обичаш, обещай ми да бъдеш негов щит!

Тези думи го връхлетяха страховито. Коремът му се сви, дъхът спря в гърлото му. Гледаше очите ѝ и копнееше да ѝ обясни какво е поискала току-що от него.

— Обичам те, момиче. По-силно от живота си. Много по-силно. — Най-после успя да вдиша с пълни гърди и се усмихна. — Обещавам.

Отчаянието ѝ стихна и тя се притисна отмаляла до него.

— Ти си моята опора…

Той я погали и я целуна по косата.

— Отиди при Кон — настоя Мерия. — Разведри духа му, както успокои мен. Сега знам, че всичко ще свърши добре. Знам.

— Да, всичко ще свърши добре — тихо повтори Руатан.

Облече се и тръгна по коридора към стаите на Кон. Синът му седеше до овалната маса, стиснал чаша уисге. Вдигна глава и го погледна.

— Казала ти е.

— Нима си мислеше, че няма да ми каже? — засмя се Руатан. Седна до него, взе чашата и отпи голяма глътка. — Хубаво е… — проточи, докато се наслаждаваше на вкуса. — Ти как си?

— Добре съм. Наистина. Ако съм нарушил своята геша, така да бъде. Извърших голямо зло и ще приема това като наказание. Но се кълна в Таранис, че няма да загубя тази битка. И да умра, преди това ще направя всичко по силите си да залича тази заплаха за нашите земи.

Руатан тупна сина си по рамото.

— Чувам думи на истински мъж. Гордея се с тебе, момко.

— Обмислих предложението ти. Наистина е по-разумно. Остани тук и изпрати колкото може повече подкрепления. Но не на малки отряди. Събери ги и нека тръгнат, когато са поне две хиляди.

Руатан завъртя глава.

— Не, Кон. Вече се налага да разчитаме на Крилото, защото аз ще бъда до тебе.