Бойни действия [bg]

Погледите им не се откъсваха един от друг.

— Да — каза Роджърс. — Искам го.

— Това заповед ли е?

— Да, полковник. Заповед е.

Огъст се обърна и се наведе под най-долната от трите лавици. Отвори първия от петте сандъка с оръжието на командосите. После му подаде пистолета.

— Заповядайте, сър.

— Благодаря, полковник.

— Моля, сър. Генералът възнамерява ли да го използва?

— Това си е работа на генерала, струва ми се.

— Въпросът е спорен. Вие сте изключително превъзбуден. Освен това излагате на опасност мой старши офицер, генерал от армията на Съединените щати. Дал съм клетва да защитавам колегите си офицери.

— И да изпълняваш заповеди. Върни се на мястото си, моля те.

— Не, сър — отвърна Огъст.

Генералът стоеше, отпуснал пистолета до тялото си. В другия край на отделението редник Девон и сержант Грей бяха станали от пейката. Двамата очевидно бяха готови да се втурнат към тях.

— Полковник — каза Роджърс, — днес страната ни допусна ужасна грешка. Тя прости на човек, който нито заслужаваше, нито искаше прошката. По този начин тя изложи на опасност сигурността на народа и институциите си.

— Онова, което замисляте, няма да промени положението.

— За мен ще промени.

— Това е твърде егоистично, сър — рече полковникът. — Позволете ми да напомня на генерала, че когато Лорет някоя си го победи, той и тогава смяташе, че няма да го преживее. Докато тя тичаше покрай базите, той замахна с бухалката толкова силно, че ако не го беше спрял уплашеният му най-добър приятел, щеше да се удари по тила и навярно да получи сериозна контузия. Но животът продължи и някогашният първи батсман спаси безчет човешки животи в Югоизточна Азия, по време на „Пустинна буря“ и по-късно в Северна Корея. Ако генералът възнамерява отново да направи нещо с главата си, нека е наясно, че някогашният втори батсман отново ще го спре. Родината се нуждае от него жив.