![Бойни действия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/1/9/bojni-dejstviya-bg-download.jpg)
Бойни действия [bg]
- Автор: Клэнси Том, Печеник Стив
- Серия: Оперативен център #4
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Бойни действия [bg]». Краткое содержание книги:
— Добре — спокойно каза той. — Все пак трябва да има нещо, което да можем да направим.
— Сещам се само за една възможност — отвърна Хърбърт, — и тя е твърде несигурна. Можем да се опитаме да осигурим на Майк президентско помилване.
Худ се оживи.
— Това ми харесва.
— И аз така си помислих. Вече се свързах с генерал Ванзант и Стив Бъркоу и им обясних положението. Подкрепят ни. Особено Стив, което много ме изненада.
— Какви са шансовете ни?
— Ако историята не се разчуе до няколко часа, има известна надежда. Оставих на Ан да се занимава с това. Ако пресата се докопа до информацията, президентът няма да си помръдне пръста до края на процеса. Американски генерал хладнокръвно екзекутира ранен, обезоръжен кюрд — просто политическите рискове в страната и в чужбина са прекалено големи.
— Естествено — с отвращение отвърна Худ. — Даже същият този кюрд да е измъчвал с горелка генерала.
— Генералът беше шпионин — напомни му Хърбърт. — Този път световното мнение няма да е с нас, Пол.
— Не, предполагам, че няма. Кого още можем да използваме, за да се опитаме да убедим президента?
— Министърът на отбраната е с нас и след десетина минути има среща с вицепрезидента. Ще видим какво ще стане. Ан казва, че засега репортерите не са питали много за ранените в Бекаа кюрди. Отразили са материала така, както е бил представен по интервюто на Си Ен Ен. Но докато пресата се е съсредоточила върху онова, което те наричат „пограничен инцидент“, истината може да изтече отнякъде. Тогава и ние можем да изтечем заедно с нея.
— Действай по въпроса за помилването, Робърт. Искам двамата с Марта да направите и невъзможното.
— Ще го направим — обеща Хърбърт.
— Господи — въздъхна Худ, — тук се чувствам абсолютно безполезен! Мога ли да помогна с нещо?
— Само с едно, за което мисля, че наистина няма да имам време.
— Какво?
— Моли се. Моли се горещо.
61.
Вторник, 12:38
Вашингтон, окръг Колумбия
Боб Хърбърт седеше на инвалидната си количка и четеше секретен документ, състоящ се от една-единствена страница. Беше адресиран до министъра на правосъдието на Съединените щати и отпечатан върху лист с клеймото на Белия дом.
Зад бюрото си президентът четеше копие на същия документ. Пръснати из Овалния кабинет, прави или седнали, се намираха съветникът по въпросите на националната сигурност Бъркоу, председателят на Съвета на началник-щабовете генерал Ванзант, юридическият съветник на Белия дом Роланд Рици и Марта Макол. Всеки от тях четеше копие на документа. Хърбърт, Рици, Бъркоу и Ванзант отлично познаваха съдържанието му. Бяха прекарали последния час и половина в написването му, след като юридическият съветник им съобщи, че президентът ще обсъди въпроса за подписването на документ, помилващ генерал Майк Роджърс.
Президентът се прокашля. След като прехвърли документа веднъж, започна отначало и го прочете на глас. Винаги правеше така, за да чуе как би звучал като реч — в случай, че му се наложи публично да защитава онова, което е направил.
— С настоящето давам пълно, свободно и абсолютно помилване на генерал Майкъл Роджърс от армията на САЩ. Това помилване се отнася за признати от него действия, които е или може да е извършил, докато вярно е служил на страната си в съвместна разузнавателна операция с Република Турция. Със своята смелост и ръководни качества, проявени по време на дългата му и безукорна военна служба, генерал Роджърс има безценен принос за правителството и народа на Съединените щати. Нито държавата, нито нейните институции биха имали полза от задълбаването в постъпки, които според всички сведения са били героични, себеотрицателни и адекватни.
Президентът кимна и разсеяно започна да почуква по листа. После погледна наляво. Якият, оплешивяващ Роланд Рици стоеше до бюрото.
— Харесва ми, Роло.
— Благодаря, господин президент.
— Нещо повече — усмихна се той, — искрено го вярвам. Не ми се случва често да казвам такова нещо за документите, които подписвам.
Марта и Ванзант се ухилиха.
— Убитият — продължи президентът — е бил сирийски гражданин, застрелян в Ливан.
— Точно така, сър.
— В случай че решат да ни окажат натиск, какво е юридическото положение на Дамаск и Бейрут по въпроса?