Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Черен лед - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Черен лед

Электронная книга - «Черен лед». Краткое содержание книги:

Далеч на юг от бреговете на Чили, където смразяващото дихание на Антарктика сковава скали, вода и небе в ужасяваща пустиня, един безмълвен и тайнствен пришълец от космоса, долетял преди милиони години, се превръща в най-невероятното предизвикателство пред съвременната наука.
Милиардерът Палмър Лойд решава да се сдобие с това чудо — колосален метеорит, най-големият и най-странният, намиран някога на планетата — за да украси с него грандиозния си частен музей. За да постигне своето, той е готов да плати всякаква цена — от милиони долари, до човешки живот.
Но да се пренесе такава чудовищна тежест до другия край на света е задача на самата граница с невъзможното. Шефът на екипа — Глин, не е свикнал да разчита на късмета и не признава отстъпление — двойната осигуровка е негов железен принцип, а безпощадното преследване на целта — стил на мислене и действие.
Взети са предвид всички възможни ходове, събран е екип годен да отговори на свръхвисоки изисквания — научни, психологически и физически, на хората са обещани огромни пари и слава, а досиетата им са проучени до последната буква. Но въпреки всички осигуровки… планът не сработва, на крачка от осъществяването на великата мечта. Пред прага на Антарктика, сграбчени в мъртвата хватка на ледения ад, авантюристите се сблъскват с ужасяващата загадка за произхода и същността на своята находка. Това е мистерията, която трябва да решат, ако искат да оцелеят. Но пътят към спасението е преграден от разочарования, страх, предателства и смърт — стената от черен лед между човешкото достойнство и гибелта.
1 ... 152 153 154 155 156 157 158 159 160 ... 171
Перейти на страницу:

Чу рева на дизелите му: разрушителят се опитваше да маневрира. Но в следващия миг вълната го застигна; корабът се наклони, издигна се, продължи да се издига накренен, лъснаха ръждивите стоманени листи на носа му. В един болезнено мъчителен миг той сякаш застина на място, килнат рязко надясно, двете му мачти бяха почти хоризонтални спрямо морето, докато гребенът на чудовищната вълна се разпенваше около него. Корабът остана увиснал, сякаш уловил се за вълната, като че се чудеше дали да се изправи или да потъне. Бритън усети как сърцето й заби лудо в гърдите. Тогава разрушителят потрепери и започна да се изправя, водата се оттичаше от палубата му. „Не сработи — помисли си тя — Господи, не стана.“

Изправящият момент се забави, корабът отново се спря, след което пак хлътна във водата. Чу се подобие на въздишка от надстройката му, струи пръски се стрелнаха във всички посоки, след което разрушителят се преобърна и лигавият му от водата кил се залюля тежко във въздуха. Последва нова, по-силна въздишка; тежък водовъртеж от вода, пяна и въздушни мехурчета; а после с леко завъртане корпусът изчезна в ледените дълбини. Последва втора, по-слаба експлозия от въздушни мехурчета, после и те изчезнаха, оставили подире си само черната повърхност на водата.

Всичко това отне по-малко от деветдесет секунди.

Бритън видя как необикновената вълна се понесе към тях, разгръщаше се и намаляваше силата си.

— Дръж се — прошепна Глин.

Танкерът посрещна вълната с кърмата си, надигна се рязко, накрени се и след това с лекота се изправи.

Бритън освободи ръката си от Глин и вдигна бинокъла. Не можеше да повярва, че разрушителят бе изчезнал. Нямаше нито един човек, нито един спасителен сал… „Алмиранте Рамирес“ бе изчезнал без да остави никаква следа.

Глин гледаше към острова и Бритън проследи погледа му. Там, на ръба на леденото плато, се виждаха четири черни петънца: мъже в неопренови костюми, кръстосали ръце със свити юмруци над главите си. Един по един осветителните снаряди падаха в морето с леко изсъскване. Мракът се върна.

Глин вдигна радиостанцията.

— Операцията — приключена — произнесе тихо той. — Пригответе се да посрещнете катера.

78.

„Ролвааг“

17:40

Палмър Лойд изгуби за миг дар слово. Бе толкова сигурен в надвисналата смърт, че да стои тук, на мостика, и да може да поеме дъх, му се струваше истинско чудо. След като най-сетне се съвзе, той се обърна към Глин:

— Защо не ми каза?

— Шансовете за успех бяха минимални. Аз самият не вярвах, че ще сполучим. — Устните му потрепнаха за миг в иронична усмивка. — Изискваше се известна доза късмет.

В неочакван физически изблик на емоции Лойд направи няколко крачки напред и грабна Глин в мечешката си прегръдка.

— Господи — рече той, — чувствам се като обречен на смърт, когото са помилвали. Ели, съществува ли нещо, което не би могъл да направиш?

Усети, че се разплака, но това изобщо не го притесни.

— Не всичко е приключило.

Лойд посрещна с усмивка скромността му.

Бритън се обърна към Хауъл:

— Поемаме ли вода?

— Не и толкова, че сантинните помпи да не могат да се справят, капитане. Поне докато имаме аварийно захранване.

— И колко време ще издържи то?

— Като изключим всички, освен жизненоважните системи, при наличието на аварийния дизел — повече от двайсет и пет часа.

— Великолепно! — поклати глава Лойд. — Намираме се в добра форма. Ще поправим машините и ще продължим пътя си.

Усмихна се широко на Глин, сетне — на Бритън, но после малко се сепна. Питаше се защо изглеждат толкова мрачни.

— Проблем ли имаме?

— Нямаме ход, мистър Лойд — отвърна Бритън. — Течението ни връща обратно към бурята.

— Но досега успявахме да я преодолеем. Не може да стане по-лошо от това, нали?

Никой не отговори на въпроса му.

1 ... 152 153 154 155 156 157 158 159 160 ... 171
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)