Златната клонка

Както видяхме, по време на бременността на жена си мъжът от племето тумбулу, освен всичко друго не трябва да прехвърля крак върху крак. И в двата случая асоциативната верига е една и съща. Независимо дали връзваш възел или само прехвърляш крак върху крак, за да седнеш удобно, ти пресичаш или пречиш на свободния ход на събитията и на принципа на хомеопатичната магия действията ти естествено спират или пречат на всичко, което се извършва около теб. Римляните съзнавали напълно тази важна истина. Да седиш до бременна жена или подложен на лечение пациент със стиснати ръце, заявява великият Плиний, означава да сториш на човека зла магия. Още по-лошо е когато препдетеш стъпалата на крака си или сложиш крак върху мрак. Старите римляни смятали, че такива пози са пречка за всякаква работа и при военен съвет или събрание на магистратите, при молитви и жертвоприношения никой не можел да кръстосва краката или ръцете си. Типичен пример за ужасните последици, които могат да произтекат от едното или другото, бил този с Алкмена, която раждала Херкулес в продължение на седем дни и седем, нощи, защото богинята Луцина стояла пред къщата си със стиснати ръце, прехвърляла крак върху крак и детето не могло да се роди, докато не я подлъгали да промени позата си. Българско суеверие е, че ако бременната жена има навика да стои с кръстосани крака, ще страда много при раждането. Когато в някои части на Бавария разговорът замре и настъпи мълчание, казват: „Сигурно някой е прехвърлил крак върху крак.“

Съществува и поверие, че магическата власт на възлите да сковават или възпират човешка дейност се проявява при женитба, и то не в по-малка степен, отколкото при раждане. През; Средните векове и чак до XVIII век в Европа било всеобщо разпространено мнението, че на консумирането на един брак може да попречи всеки, който по време на сватбената церемония заключи катинар или върже възел на връв, а след това ги хвърли. И докато не се намерят катинарът или вързаната връв и съответно не се отключат или развържат, нямало да има действителен брак между тази двойка. Затова било тежко престъпление не само да направиш такова заклинание, но и да откраднеш или да избягаш с материалното средство за осъщестяването му, каквото и да е то — заключен катинар, завързана връв и т.н. През 1718 г. парламентът на Бордо осъдил да бъде изгорен жив човек, който нанесъл опустошение на цяло семейство посредством вързана на възел връв, а през 1705 г. в Шотландия осъдили двама души на смърт за това, че откраднали омагьосани възли, направени от някаква жена, за да разруши брачното щастие на някой си Спалдинг от Ашинтили. По всичко личи, че поверието за последиците от такива заклинания е просъществувало в планините на Пъртшър до края на XVIII век, защото по това време все още било обичайно в красивата енория Логирей, между реките Тумел и Тай, преди да отпразнуват сватбената церемония, да развързват внимателно всеки възел по дрехите на булката и жениха. И до ден-днешен в Сирия срещаме същото суеверие и същия обичай. Хората, които помагат на сирийския жених да облече сватбените си дрехи, внимават по тях да няма възел или закопчано копче, защото са убедени, че те биха дали възможност на враговете му да го лишат с магия от брачните му права. Страхът от такива заклинания е разпространен в наше време из цяла Северна Африка. Достатъчно е заклинателят да върже възел на носна кърпичка, с която преди това е докоснал някоя част от тялото на жениха, когато, качен на кон, е готов да вземе булката, за да го направи импотентен. Докато възелът на кърпичката остава вързан, женихът няма да е в състояние да консумира брака си.