Златната клонка

11. Възли и пръстени табу

Видяхме, че сред многото табу, които трябвало да спазва римският Фламен Диалис, едно му забранявало да има възел по дрехите си, а друго — да носи пръстен, освен ако е счупен. Мюсюлманите-поклонници за Мека са в състояние на светост, или с други думи са табу, и не могат да имат по себе си каквито и да е възли или пръстени. Тези правила са най-вероятно близки по значение и могат за удобство да се разглеждат заедно. Да започнем е възлите. Много хора в различни страни по света се пазят в определени критични моменти да имат какъвто и да е възел по себе си, особено при раждане, женитба или смърт. Например когато саксонка от Трансилвания ражда, развързват всички възли по дрехите й, водени от убеждението, че така ще облекчат раждането. По същата причина всички ключалки в къщата — по врати или сандъци — са отключени. Лапландците смятат, че родилката не бива да има възли по дрехата си, защото възелът ще направи раждането й трудно и болезнено. В Индонезия това суеверие се е разпространило и върху цялата бременност. Хората смятат, че ако бременна жена връзва възли, плете плитка или прикрепя каквото и да е, детето й ще се задуши или когато настъпи раждането, тя самата ще е „завързана“. Нещо повече, това изискване се прилага не само върху майката, но и върху бащата на нероденото дете. У морските даяки, докато жената е бременна, нито един от родителите не бива да завързва връв или да прикрепя нещо здраво. През четвъртия или петия месец от бременността на жената в племето тумбулу, в Северен Целебес, се изпълнява обред и след него на съпруга е забранено между многото други неща да връзва здрави възли и да седи прехвърлил крак върху крак.

Изглежда, идеята във всички тези случаи е, както казват в Индонезия, че връзването на възел ще „завърже“ жената, с други думи ще затрудни и дори ще й попречи да роди или ще забави възстановяването й след това. На принципа на хомеопатичната или имитативната магия физическата пречка или препятствие, каквото е възелът за връвта, ще създаде съответно препятствие или пречка в тялото на майката. Че обяснението на правилото наистина е такова, става ясно от обичая, който се спазва от западноафриканското племе хо при трудно раждане. Когато жената се гърчи от силни болки и не може да роди, викат магьосника да помогне. Той я преглежда и казва: „Детето е вързано в утробата й, затова не може да го роди“. Жените, роднини на родилката, започват да го молят и той обещава да развърже възела. Нарежда им да донесат от гората здраво пълзящо растение и с него връзва ръцете и краката на страдащата зад гърба й. После вади нож, произнася високо името на жената, а когато тя му отвърне, той срязва пълзящото растение и казва: „Така прерязвам твоите възли и възлите на детето“. След това насича пълзящото растение на ситно, слага парченцата в съд с вода и къпе жената с водата. В случая срязването на пълзящото растение, с което са вързани ръцете и краката на жената, е чиста хомеопатична или имитативна магия. Магьосникът си въобразява, че едновременно с онова, което извършва, освобождава детето в утробата от веригите, които му пречат да се роди. Същият ред на мисли стои зад обичая у някои народи, когато в къщата има раждане, да отключват всички ключалки, да отварят врати и т.н. Видяхме как в такъв момент трансилванските немци отключват всички ключалки. По същия начин постъпват във Фойгванд и Мекленбург. Някога в северозападната част на Аргайлшър суеверните хора отваряли при раждане всички ключалки в къщата. Когато на о. Салсете, близо до Бомбай, има трудно раждане, отключват всички ключалки на врати или чекмеджета, за да помогнат на жената. Манделингите от Суматра отварят капаците на всички сандъци, кутии, тенджери и т.н., а ако и това не даде желания резултат, разтревоженият съпруг започва да блъска по издадените краища на гредите на къщата, за да ги размърда, тъй като хората смятат, че „за да се улесни раждането, всичко трябва да е отворено и разхлабено“. Когато жена от Читагонг не може да роди детето си, акушерката дава заповед да се отворят широко всички врати и прозорци, да се извадят тапите на всички бутилки и чеповете на всички бурета, да се развържат кравите в яхъра, кучето в колибката, да се освободят овце, кокошки, патици и т.н. Местните жители мислят, че дадената на животни и неодушевени предмети свобода безпогрешно осигурява на детето възможност да се роди. Когато на о. Сахалин жената ражда, съпругът развързва плитките на косите си и връзките на обувките си, после развързва всичко вързано в къщата или около нея. В двора вади брадвата от дръвника, където тя е забита. Развързва лодката, ако е вързана за някое дърво, изважда патроните от пушката и стрелите от арбалета си.