Сейлъмс Лот
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Сейлъмс Лот». Краткое содержание книги:
Писателят Бен Миърс е от малцината, които се връщат в градчето. Защо? За да забрави мъката, да се отърси от сянката на миналото и някак си да продължи да живее. Само че вместо забрава там го чака неописуем ужас.
В Сейлъмс Лот се е заселил непознат — въплъщение на зло, унищожаващо не само онези, с които той има досег, но и скъпите им хора.
Безметежното съществуване на местните жители остава в миналото. Разгаря се битка, в която залогът е нещо по-важно от живота. Мнозина ще загинат. докато дойде краят на неописуемия кошмар. И все пак, наистина ли е дошъл?
— Невъзможно — глухо изрече Джими. — Няма начин да са толкова много.
— Неживите са жадни — простичко отвърна Мат. По-добре да сте готови. Ще се движите заедно. Не бива да се разделяте, дори през деня. Това ще е като пълно почистване на града. Трябва да почнете от единия край и да стигнете до другия.
— Както и да се мъчим, няма да изловим всички — вметна Бен. — Дори ако започнем в ранни зори и работим до мръкнало.
— Трябва да положите всички усилия, Бен. Някои хора може и да ви повярват. Навярно ще ви помогнат, ако докажете, че говорите истината. А когато отново падне мрак, значителна част от неговото дело ще бъде провалена. — Мат въздъхна. — Длъжни сме да предполагаме, че отец Калахан е загубен за нас. Лошо. Но каквото и да стане, трябва да продължавате. Бъдете предпазливи. Бъдете готови да лъжете. Ако ви затворят това ще е добре дошло за неговата цел. И ако още не ви е хрумвало, обмислете това, което ще ви кажа: не е изключено някои от нас или всички заедно да оцелеем и победим, но веднага след това да ни осъдят като убийци.
Той отново огледа лицата им едно по едно. Видяното навярно го удовлетвори, защото пак насочи вниманието си изцяло към Марк.
— Знаеш кое е най-важното, нали?
— Да — каза Марк. — Барлоу трябва да бъде убит.
Мат се усмихна попресилено.
— Боя се, че тръгваш отзад напред. Първо трябва да го открием. — Той впи поглед в Марк. — Спомняш ли си от тази нощ нещо видяно, чуто, подушено, докосвано, което би ни помогнало да го издирим? Помисли много добре, преди да отговориш! Най-добре от всички ни разбираш колко е важно!
Марк се замисли. Бен никога не бе виждал по-безпрекословно подчинение. Момчето подпря брадата си с длан и затвори очи. Сякаш целенасочено преосмисляше всяка подробност от среднощната среща.
Най-сетне Марк отвори очи, озърна се за миг и поклати глава.
— Нищо.
Лицето на Мат посърна, но той не се предаваше.
— Може би по сакото му е имало полепнало листо? Репей върху крачола? Кал по обувките? Не е ли изпуснал поне една-единствена нишка, за която да се захванем? — Той отчаяно стовари юмрук върху леглото. — Всемогъщи Боже, нима ще ни се изплъзне между пръстите?
Изведнъж очите на Марк се разшириха.
— Какво? — Мат го сграбчи за лакътя. — Какво има? За какво се сети?
— Син тебешир — каза Марк. — Беше ме хванал през гърлото, ето така, и виждах китката му. Имаше дълги бели пръсти и по два от тях тъмнееха петънца. Съвсем мънички.
— Син тебешир — замислено повтори Мат.
— Училище — обади се Бен. — Това трябва да е.
— Само че не гимназията — уточни Мат. — Всичките ни доставки идват от „Денисън и съдружие“ в Портланд. Получаваме само бял и жълт тебешир. От години го нося по пръстите и сакото си.
— А художествените паралелки? — запита Бен.
— Не, в гимназията преподаваме само графика. Децата рисуват с тушове, не с тебешири. Марк, сигурен ли си, че е било…
— Тебешир — кимна момчето.
— Мисля, че по химия или биология може да използуват цветни тебешири, но къде ще се намери скривалище в гимназията? Виждали сте я — само на един етаж и цялата от стъкло. В складовете за материали се влиза непрекъснато. Същото се отнася и до котелното помещение.
— А зад кулисите на салона?
Мат сви рамене.
— Вярно, тъмно е. Обаче, ако мисис Родин се е заела с репетициите вместо мен — учениците я наричат мисис Родан, има такъв японски фантастичен филм — значи мястото ще е твърде оживено. Това би било огромен риск за него.
— Какво ще речеш за прогимназиите? — запита Джими. — В началните класове сигурно преподават рисуване. И се обзалагам на сто долара, че винаги имат подръка цветни тебешири.
— Началното училище на Стенли Стрийт беше построено със същия заем, както и гимназията — каза Мат. Двете сгради си приличат — модерни, едноетажни и претъпкани. Много стъкло, за да е слънчево. Нашият познат не би и припарил в подобно здание. За него трябва нещо по-старо, с традиция, мрачно и паянтово като…
— Като училището на Брок Стрийт — довърши Марк.
— Да. — Мат се озърна към Бен. — Училището на Брок Стрийт е дървена триетажна сграда с мазе, построена горе-долу едновременно с Марстъновия дом. Из градчето се вдигна много шум, когато гласувахме заема под предлог, че сградата е заплашена от пожар. Това бе една от причините да ни отпуснат кредит. Две-три години по-рано в Ню Хампшър беше изгоряло едно училище и…
— Спомням си — промърмори Джими. — В Коб’с Фери беше, нали?
— Да. Три деца изгоряха.
— Работи ли още училището на Брок Стрийт? — запита Бен.
— Само първият етаж. Паралелките са до четвърти клас. Цялата сграда предстои да бъде премахната след две години, щом довършат пристройката на Стенли Стрийт.