Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Героят на времето
Героят на времето - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Героят на времето

Электронная книга - «Героят на времето». Краткое содержание книги:

Убийството на лорд Владетеля слага край на Последната империя. Изглежда правилно — но дали е така? Защото сега, когато мъглите се завръщат и са много по-пагубни, когато зачестяват саждопадите и трусовете стават все по-мощни, Вин и Елънд започват да се съмняват. Преди много-много време на Гибелта — едно от древните същества, създали този свят — било обещано правото да го разруши. Сега, когато Вин е подмамена да я освободи при Кладенеца на Възнесението, Гибелта очевидно смята да осъществи замисъла си.Заключителната част на трилогията изпълнява всички обещания, дадени в първите две книги. Разкриват се безброй тайни, обясняват се събития, заложени още в първите глави на серията, а изненадите и неочакваните обрати засипват читателя като фойерверк. Всичко това води до финал, който няма равен на себе си по дързост и оригиналност, финал, който ще ви накара да се почувствате, сякаш се пробуждате от невероятен сън.
1 ... 152 153 154 155 156 157 158 159 160 ... 277
Перейти на страницу:

— И затова ли вече не ги носиш? — попита Бриз. — Защото смяташ, че си безполезен?

— Дори повече — отвърна Сейзед. — Да нося тези металоеми би означавало да се преструвам. Да се преструвам, че смятам съхраненото в тях за полезно, а още не съм решил дали това е така, или не. Не ги нося, защото не зная как точно да отсъдя. Още не съм готов да повярвам — както вярвахме преди, — че събирането на познания и религии е по-важно, отколкото да се действа. Може би ако Пазителите се бяха съпротивлявали, вместо само да запаметяват, лорд Владетеля щеше да е паднал преди векове.

— Но ти се съпротивляваше, Сейзед — рече Бриз. — Ти се би редом с нас.

— Лорд Бриз, аз вече не представлявам само себе си. Представлявам всички Пазители, тъй като очевидно съм последният. И като такъв, вече не вярвам в нещата, на които учех другите. Не мога с чиста съвест да твърдя, че съм Пазителят, който бях.

Бриз въздъхна и поклати глава.

— Не те разбирам.

— Аз също не се разбирам понякога.

— Не, ти си просто объркан. Може и да не живеем в свят на учени, скъпи ми приятелю, но ми се струва, че грешиш. Тъкмо сега, когато наближава време да живеем в непрогледна тъма, твоите познания са по-важни от всякога.

— Защо? — попита Сейзед. — За да преподавам на умиращите религии, в които не вярвам? Да говоря за богове, след като зная, че те не съществуват?

Бриз се приведе напред.

— Наистина ли го мислиш? Че никой не ни гледа отгоре?

Сейзед бавно плъзгаше ръка по лъскавия пръстен.

— Все още не съм решил окончателно — отговори след малко. — Преди се надявах да открия истината. Но днес тази надежда ми се струва много далечна. Над нашия свят се спуска мрак, лорд Бриз, и не съм сигурен, че ще можем да се сражаваме с него. Не съм сигурен дори дали ще искаме да се сражаваме с него.

Бриз отвори уста, за да възрази, но преди да успее да каже нещо, пещерата се разтресе от грохот. Пръстените и гривните върху масата подскочиха и иззвънтяха, цялото подземие се разтресе и от рафтовете западаха разни неща — не много обаче, понеже войниците на капитан Горадел бяха преместили припасите на земята именно за да не падат при земетресенията.

Трусът постепенно утихна. Бриз беше пребледнял.

— Ще ти кажа нещо, Сейзед. При всеки от тези трусове се питам дали е уместно да се крием в подземие. Не мисля, че това ще е най-безопасното място при истинско земетресение.

— В момента просто нямаме друг избор — посочи Сейзед.

— Прав си. Но не ти ли се струва, че трусовете се учестяват?

— Да — потвърди Сейзед и се наведе да вдигне от пода няколко паднали гривни и пръстени. — Да, определено стават по-чести.

— Може би са характерни за този район — подметна Бриз, но не изглеждаше много убеден.

В този момент се появи капитан Горадел.

— Идваш да провериш как сме ли? — попита Бриз. — Оцеляхме при земетръса, ако това те вълнува. Няма нищо тревожно, драги капитане.

— Радвам се — отвърна задъхано Горадел. — Но дойдох заради лорд Дух. Той се върна.

Сейзед и Бриз се спогледаха, скочиха и последваха Горадел. Дух тъкмо слизаше по стълбите. Очите му бяха скрити от превръзка, но си личеше, че е намръщен.

„Наистина не обръщахме достатъчно внимание на този момък“ — помисли Сейзед.

Дрехите на Дух бяха опръскани с кръв, а наметалото му бе обгоряло на много места.

— Добре че сте тук — каза Дух. — Има ли поражения от земетресението?

— Дух, къде се губиш? — възкликна Бриз. — Не, всичко е наред. Няма поражения. Но…

— Нямаме време за приказки, Бриз — прекъсна го Дух. — Император Венчър очаква от нас Ортьо и ние ще му го дадем. Искам да започнете да разпространявате слухове из града. Няма да е трудно — някои от по-важните представители на подземния свят вече знаят истината.

— Каква истина?

— Куелион използва аломанти — обясни Дух и гласът му отекна в подземието. — Успях да потвърдя това, което подозирах — Куелион събира Мъгливи от хората, които арестува. Спасява ги от огъня и държи семействата им за заложници. Властта му се гради тъкмо на това, срещу което проповядва. Управлението му е построено върху една голяма лъжа. Разкрием ли тази лъжа пред хората, системата ще рухне.

Дух отиде до ръба на водоема, погледа го за миг, после се обърна към Сейзед.

— Ти спомена, че си изучавал съоръжението, което довежда водата тук от каналите.

— Да.

— Има ли начин да обърнем потока? Да накараме водата отново да потече по улиците?

— Може би — рече Сейзед. — Не съм сигурен обаче, че имам необходимите инженерни познания, за да го направя.

1 ... 152 153 154 155 156 157 158 159 160 ... 277
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)