Героят на времето
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-186-3
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Героят на времето». Краткое содержание книги:
Сейзед поклати глава.
— Съмнявам се. Ако оцеляването му е само трик, нямаше да ги има тези слухове за него, не мислите ли?
— Тогава какво е твоето обяснение? — попита Бриз и хвърли поглед към Алриане. — Нали не намекваш, че откакто го познаваме, е бил Мъглороден?
— Не зная — рече тихо Сейзед.
Бриз поклати глава и се засмя.
— Едва ли би могъл да го скрие от нас, драги. Да преживее цялата история със свалянето на лорд Владетеля и падането на Лутадел и през това време да не разкрие пред нас, че е нещо повече от Калаено око? Отказвам да го приема.
„Или — помисли си Сейзед — отказваш да приемеш, че не си успял да видиш истината“. Но Бриз все пак бе прав. Сейзед познаваше Дух от малък. Момчето бе срамежливо и непохватно, но не и склонно да мами. Почти изключено бе да е било Мъглороден от самото начало.
Да, Сейзед бе видял онзи скок. За него не бе останала скрита грациозността на полета и естествената ловкост, характерна за използването на пютриум. Сейзед съжаляваше, че не носи медноемите си, за да потърси в тях сведения относно хора, внезапно проявяващи аломантични способности. Възможно ли бе един човек да е Мъглив по рождение, а по-късно да се превърне в Мъглороден?
Въпросът не изглеждаше особено важен в сравнение с основните му задачи тук като пратеник на императора. Може би по-късно щеше да отдели време, за да прегледа бележките и спомените си…
Сепна се. „Не ставай глупав — рече си. — Търсиш си извинения. Знаеш, че за един аломант е невъзможно да придобие нови способности. Няма да откриеш никъде сведения за подобни случаи“.
Излишно бе да рови в медноемите. Беше ги оставил съвсем съзнателно — не можеше да е Пазител и да споделя натрупаните познания, докато не отсее истините от лъжите.
„Напоследък твърде лесно се разсейвам“ — помисли си той, стана и се отдалечи от масата. Върна се в своята „стая“ в подземието, отделена със завеси от останалите. Папката беше на масата. В ъгъла, близо до една лавица, бе раницата с металоемите.
„Не — каза си Сейзед. — Дадох си дума. Ще я удържа. Няма да си позволя да съм лицемер само защото съм се натъкнал на някаква нова религия. Трябва да съм силен“.
Седна на масата, отвори папката и зачете следващия лист. В него се описваше вярата на нелазанците, почитащи бог Трел. Сейзед се бе запознавал с тази религия заради интереса си към математиката и небесните познания. Не се беше връщал към нея досега по-скоро от безпокойство. Искаше да отложи нещо, което знаеше, че ще се случи.
И наистина, докато четеше, забеляза пропуски в доктрината. Вярно, нелазанците имаха обширни познания по астрономия, но ученията им за задгробния живот бяха повърхностни — почти ексцентрични. Те обясняваха неяснотата им с това, че така позволяват на хората сами да откриват истините в живота. Ала докато четеше, Сейзед чувстваше нарастващо раздразнение. Каква полза от религия, която не дава отговори? Как да повярваш в нещо, което отговаря на половината от въпросите с „попитай Трел и той ще ти отговори“?
Все пак не бързаше да отхвърли изцяло това вероучение. Остави го на купчината и се помъчи да убеди самия себе си, че просто не е в подходящото настроение, за да го изучава. Всъщност не беше в настроение за нищо.
„Ами ако Дух наистина е станал Мъглороден?“ Много от нещата, които знаеха за аломантията — като например съществуването само на десет метала — се оказаха лъжи, разпространявани от лорд Владетеля, за да се прикрият важни тайни.
Може би бе напълно възможно един аломант спонтанно да прояви нови способности? Или пък имаше друго обяснение за невероятния скок на Дух. Дали не беше свързан по някакъв начин с превръзката, издаваща повишена чувствителност на зрението? Някакви лекарства например?
Каквото и да бе, безпокойството определено му пречеше да се върне към изучаването на нелазанската религия. Непрестанно го глождеше усещането, че се случва нещо важно. И че Дух е в центъра на тези събития.
Къде ли се бе дянало момчето?
— Зная защо си тъжна — каза Дух.
Белдре се извърна към него и пребледня. Сигурно не го виждаше и чуваше само гласа му. Вероятно не беше достатъчно близо и мъглите го скриваха. Напоследък му бе трудно да определи.
Той пристъпи напред и спря насред градината.
— Разбрах защо — продължи той. — Отначало си мислех, че е заради градината. Навярно някога е била красива. Сигурно си я виждала такава, преди брат ти да нареди да изкоренят всички градини. Била си благородница или си живяла сред благородници.
Тя го погледна изненадано.
— Да, зная — каза Дух. — Брат ти е аломант. Той е Монетомет, долових Тласъците му. В онзи ден, на пазара.
Тя мълчеше — по-красива от всякога. Очите й най-сетне го различиха сред мъглите.