Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
Дълбоко си поех дъх и излязох от тоалетната. „Тъй де, да не би за пръв път да съм без бикини?“ Богинята в мен се беше увила в розова боа с пера и цялата накичена с диаманти, си развяваше оная работа на високи токчета.
Когато стигнах до масата, Крисчън любезно се изправи. Изражението му продължаваше да е непроницаемо. Както обикновено, изглеждаше съвършен, хладнокръвен, спокоен и уравновесен. Естествено, знаех, че външният му вид лъже.
- Седни до мен - каза той. Настаних се и той също седна.
- Вече ти поръчах. Надявам се, че не възразяваш. - Подаде ми преполовената чаша шампанско, като се взираше в мен, и под погледа му кръвта ми отново се разгорещи. Той отпусна длани върху бедрата си. Напрегнах се и леко се разкрачих.
Сервитьорът донесе поднос стриди върху натрошен лед. „Стриди!“ Спомних си как двамата бяхме обсъждали неговия договор в частната трапезария в „Хийтман“. О, божичко! Оттогава изминахме дълъг път.
- Мисля, че предишния път стридите ти харесаха - тихо и съблазнително рече Крисчън.
- Опитвала съм стриди само тогава. - Задъхвах се, гласът ми ме издаваше. На устните му плъзна усмивка.
- О, госпожице Стийл, кога най-после ще се научите?
Взе една стрида от подноса и вдигна другата си ръка от бедрото си. Потръпнах от очакване, но той се пресегна за резенче лимон.
- На какво да се науча? - Божичко, пулсът ми препускаше бясно. Неговите дълги опитни пръсти леко изстискаха лимона върху стридата.
- Яж - каза той и поднесе черупката към мен. Отворих уста и Крисчън внимателно опря черупката върху долната ми устна. -Бавно наклони главата си назад - измърмори той. Подчиних се и стридата се хлъзна по гърлото ми. Крисчън не ме и докосна -само черупката.
Той също изяде една стрида, след това ми подаде втора. Продължихме това мъчително упражнение, докато се справихме и с дванайсетте. Кожата му нито веднъж не се допря до моята. Това ме влудяваше.
- Още ли обичаш стриди? - попита Крисчън, докато преглъщах последната.
Кимнах изчервена, копнееща за неговото докосване.
- Добре.
Зашавах на стола си. Защо беше толкова възбуждащо?
Той небрежно постави дланта си върху собственото си бедро и аз започнах да се топя. Веднага. Моля те. Докосни ме. Богинята в мен стоеше на колене, само по бикини - и умоляваше. Крисчън прокара дланта си нагоре-надолу по бедрото си, вдигна я и отново я върна там.
Сервитьорът напълни чашите ни с шампанско и отнесе чиниите ни. След секунди се върна с ордьоврите: морски костур - „Не мога да повярвам!“ - с аспержи, картофи соте и сос холандез.
- Любимо ястие ли, господин Грей?
- Определено, госпожице Стийл. Макар да ми се струва, че в „Хийтман“ беше треска. - Дланта му се плъзгаше нагоре-надолу по бедрото му. Дишането ми се ускори още повече, но той продължаваше да не ме докосва. Действаше ми невероятно разсейващо. Не можех да се съсредоточа върху разговора.
- Като че ли си спомням, че тогава бяхме в една частна трапезария и обсъждахме договори.
- Щастливи дни - подсмихна се Крисчън. - Надявам се този път да успея да те чукам. - Той вдигна ножа си.
„Ха!“
Той отхапа от костура си. Правеше го нарочно.
- Не разчитай - промърморих нацупено и Крисчън ме погледна развеселен. - Като стана дума за договори - споразумението за конфиденциалност.
- Скъсай го - простичко отвърна той.
„Леле-мале!“
- Моля? Наистина ли?
-Да.
- Сигурен ли си, че няма да изтичам с репортаж в „Сиатъл Таймс“? - подразних го аз.
Крисчън се засмя - прекрасен смях! Изглеждаше невероятно млад.
- Да. Имам ти доверие. Ще те смятам за невинна до доказване на противното.
О! Усмихнах му се и отвърнах:
- Подобно.
Очите му заблестяха.
- Много се радвам, че носиш рокля - прошепна той изкусително. И бам - желанието потече по и без това врящата ми кръв.
- Защо тогава не ме докосваш? - изсъсках.
- Липсва ли ти моето докосване? — Крисчън се ухили. Забавляваше се... копелето му с копеле.
- Да - кипнах аз.
- Яж - заповяда ми той.
- Значи няма да ме докоснеш, така ли?
- Няма. — Крисчън поклати глава.
„Какво?!“ Ахнах.
- Само си представи как ще се чувстваш, когато се приберем тихо каза той. - Нямам търпение да се приберем.
- Ти ще си виновен, ако се възпламеня тук, на седемдесет и шестия етаж - изскърцах със зъби аз.
- О, Анастейжа! Ще намерим начин да угасим огъня. - Крисчън ми се ухили похотливо.
Ядосано забих вилицата в костура. Богинята в мен лукаво присви очи и потъна в размисъл. И ние можехме да играем тази игра. Бях усвоила правилата по време на вечерята в „Хийтман“. Отхапах от рибата и тя буквално се стопи в устата ми. Затворих очи от наслада. Когато отново ги отворих, започнах да съблазнявам Крисчън Грей, като изключително бавно надигах роклята си и разкривах бедрата си.