Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
Крисчън се засмя.
- Не, не - ти искаше да караш. Е, карай сега и аз ще те гледам.
Намръщих му се.
- Гледай си пътя! - извика той.
Кръвта ми кипна. Ха! Отбих до тротоара преди поредния светофар, изскочих от сааба, затръшнах вратата и застанах на тротоара със скръстени ръце, гневно вторачена в него. Крисчън също слезе и попита ядосано:
- Какво правиш?
- Не. Ти какво правиш?
- Нямаш право да паркираш тук.
- Знам.
- Тогава защо паркира?
- Защото ми писна да ме командориш. Или карай ти, или млъкни и ме остави да карам.
- Анастейжа, връщай се в колата, преди да са ни глобили.
- Няма.
Тотално объркан, той примига, после прокара пръсти през косата си и гневът му се превърна в смущение. Изведнъж придоби ужасно комичен вид и аз не успях да се сдържа и му се усмихнах. Крисчън се намръщи и изсумтя:
- Какво има?
- Ти.
- О, Анастейжа! Ти си най-вбесяващата жена на света! - Крисчън разпери ръце. - Добре, ще карам.
Хванах го за сакото и го притеглих към себе си.
- Не - вие сте най-вбесяващият мъж на света, господин Грей.
Той ме погледна с потъмнели, напрегнати очи, после обви
ръце около кръста ми и силно ме прегърна.
- Тогава сигурно сме създадени един за друг - каза тихо и дълбоко си пое дъх, заровил нос в косата ми. Прегърнах го и аз и затворих очи. За пръв път от сутринта се отпусках така.
- О... Ана, Ана, Ана - промълви той, притиснал устни към косата ми. Прегърнах го още по-силно и останахме неподвижни, наслаждавайки се на този неочакван миг на покой на улицата. Накрая Крисчън ме пусна и отвори дясната врата. Качих се и седнах, а той заобиколи отляво.
Потеглихме. Крисчън разсеяно си тананикаше с Ван Мори-сън.
Леле. Никога не го бях чувала да пее, дори под душа, съвсем никога. Навъсих се. Имаше чудесен глас - естествено. Хмм... дали ме беше чувал да пея?
„Нямаше да ти предложи да се омъжиш за него, ако те беше чувал!“ Подсъзнанието ми стоеше със скръстени ръце и носеше кариран шлифер. Песента свърши и Крисчън се ухили.
- Знаеш ли, ако ни бяха глобили, колата е на твое име.
- Е, добре че ме повишиха - мога да си позволя глобата -заявих самодоволно, зазяпана в прелестния му профил. Устните му потрепнаха. Докато завиваше по рампата на север към 1-5, по уредбата започна нова песен на Ван Морисън.
- Къде отиваме?
- Изненада. Какво друго каза Флин?
Въздъхнах.
- Разправяше за ФФФРТК или нещо подобно.
- ФРКТ. Най-новата терапевтична възможност - измърмори той.
- Опитвал ли си други?
Крисчън изсумтя.
- Подлагали са ме на всичките, бебчо. Когнитивизъм, психоанализа, функционализъм, гещалт, бихейвиоризъм... Какво ли не. - В гласа му се долавяха горчивина и озлобление, които ме натъжиха.
- Смяташ ли, че последната терапия ще помогне?
- Какво ти обясни Флин?
- Че не бива да се съсредоточаваш върху миналото. Фокусирай се върху бъдещето - там, където искаш да бъдеш.
Крисчън кимна, но в същото време сви рамене с предпазливо изражение и упорито продължи да ме разпитва:
- Какво друго?
- Говореше за страха ти да те докосват, въпреки че го нарече по друг начин. И за кошмарите и отвращението ти от самия теб. - Погледнах го и на привечерната светлина видях, че замислено гризе нокътя на палеца си. Той също ми хвърли бърз поглед.
- Гледайте си пътя, господин Грей - смъмрих го.
Това го развесели и в същото време като че ли започваше да се дразни.
- Ти се бави вътре цяла вечност, Анастейжа. Какво друго ти каза Флин?
Преглътнах с усилие и прошепнах:
- Той не смята, че си садист.
- Така ли? - тихо попита Крисчън и се намръщи. Атмосферата в колата започваше да се нажежава.
- Каза, че този термин не се признавал в психиатрията. Още от деветдесетте години - смотолевих в опит да подобря настроението му.
Лицето му стана мрачно и той бавно въздъхна.
- Мненията ни с Флин се разминават по този въпрос.
- Той каза, че винаги мислиш най-лошото за себе си. Това вече е вярно, знам го - измърморих. - Също спомена за сексуален садизъм - обаче каза, че това било съзнателно избран начин на живот, а не психическо заболяване. Може би това имаш предвид.
Крисчън пак хвърли поглед към мен и мрачно стисна устни.
- Така значи, само един разговор с добрия доктор и вече си специалистка - изсумтя кисело и насочи вниманието си напред.
„О, божичко...“ Въздъхнах.
- Виж, щом не искаш да чуеш какво ми каза Флин, недей да ме питаш.
Не исках да се караме. Пък и той имаше право: какво разбирах аз от всичките му дивотии, по дяволите? Изобщо исках ли да разбирам? Можех да изброя очевидните неща - неговия стремеж към абсолютен контрол, собственическите му наклонности, ревността му, прекалената му загриженост - и бях напълно наясно на какво се дължат. Дори можех да разбера защо не обича да го докосват - бях виждала физическите белези. Можех само да си представя психическите и веднъж бях зърнала кошмарите му. И доктор Флин казваше...