Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
- Искам да знам за какво сте разговаряли - прекъсна размислите ми Крисчън, докато отбиваше от 1-5 по изход 172 и продължаваше на запад към бавно залязващото слънце.
- Нарече ме твоя любовница.
- Така ли? - помирително рече той. - Е, Флин е много при-дирчив по отношение на термините, които използва. Според мен това е точно описание, не смяташ ли?
- Възприемаше ли подчинените си като свои любовници?
Челото му отново се покри с бръчки, но този път беше потънал в размисъл. Пак продължихме на север. „Къде отиваме?“
- Не. Те ми бяха сексуални партньорки - измърмори той предпазливо. - Ти си единствената ми любовница. И искам да станеш нещо повече.
О... пак тази вълшебна дума, вибрираща от обещания. Тя ме накара да се усмихна и аз вътрешно се прегърнах, опитвайки се да овладея радостта си.
- Знам - прошепнах, като полагах всички усилия да скрия вълнението си. - Просто имам нужда от време, Крисчън. Трябва да осмисля тези последни няколко дни. - Той ме изгледа странно, навярно озадачен, наклонил главата си настрани.
След малко светофарът, на който бяхме спрели, светна зелено. Крисчън кимна, усили музиката и с това сложи край на дискусията ни.
Пак пееше Ван Морисън, вече по-оптимистично - за това, че било чудна нощ за танци на лунна светлина. Погледнах през прозореца към боровете и смърчовете, позлатени от помръкващите слънчеви лъчи, хвърлящи дълги сенки по пътя. Крисчън беше завил по улица в жилищен квартал и пътувахме на запад към Залива.
- Къде отиваме? - за пореден път попитах аз, когато завихме отново. Зърнах крайпътен знак: „Девето авеню, СЗ“. Озадачих се.
- Изненада - отвърна Крисчън и се усмихна загадъчно.
Минавахме покрай едноетажни добре поддържани дървени къщи. Деца играеха баскетбол, караха колела или тичаха по улицата. Кварталът изглеждаше богаташки, хаотично застроен, с къщи, сгушени сред дърветата. Може би отивахме на гости? На кого?
След няколко минути направихме остър завой наляво и се озовахме пред близо двуметрова стена от пясъчник с орнаментиран бял метален портал. Крисчън натисна бутона на електрическия прозорец, който с тихо жужене потъна във вратата, въведе някакъв номер на клавиатурата и порталът гостоприемно се отвори.
Крисчън се обърна към мен. Лицето му изглеждаше променено - неуверено, дори нервно.
- Какво има? - попитах. Не успях да скрия тревогата си.
- Една идея - тихо отвърна той и потегли напред.
Движехме се по обточена с дървета алея, широка колкото да се
разминат две коли. От едната страна дърветата всъщност си бяха гъста гора, а от другата зад тях имаше огромен участък, който трябваше да е някогашна нива, оставена на угар, сега обрасла с трева и диви цветя, които придаваха на мястото идиличен селски вид. Привечерният вятър пращаше леки вълни по повърхността на тревата и късното слънце позлатяваше цветята. Прелестна, абсолютно ведра картина - и изведнъж си се представих легнала в тревата, вперила очи в ясното синьо лятно небе. Тази мисъл ме развълнува и в същото време, кой знае защо, ме изпълни с носталгия. Странно.
Алеята зави към дъговидна отбивка пред внушителна къща от розов пясъчник в средиземноморски стил. Приличаше на дворец. Всички лампи светеха, всички прозорци сияеха ярко в здрача. Пред четириместния гараж беше паркирано готино черно беемве, но Крисчън спря пред портика.
Хмм... зачудих се кой живее тук и защо му отиваме на гости.
Крисчън ме погледна нервно, угаси мотора и ме попита:
- Ще се опиташ ли да подходиш непредубедено?
- Крисчън, опитвам се да подхождам непредубедено, откакто се запознах с теб - отвърнах малко намръщено.
Той се усмихна иронично и кимна.
- Точна забележка, госпожице Стийл. Да вървим.
Тъмната дървена врата беше отворена. На прага ни чакаше
жена с тъмнокестенява коса, искрена усмивка и ярколилав костюм. Добре че бях облякла новата си синя рокля, за да направя впечатление на доктор Флин. Е, не бях на супервисоки токчета като нея, но пък не бях и по дънки.
- Добър вечер, господин Грей. - Жената се усмихна любезно.
- Добър вечер, госпожице Кели - учтиво я поздрави Крисчън. Ръкуваха се.
Госпожица Кели ми се усмихна и ми подаде ръка. Стиснах я. Забелязах, че се е изчервила и хвърля на Крисчън замечтани погледи, сякаш казващи: „Страхотен е, ще ми се да беше мой“.