Спиращият войната

— Знам. Тя е пълна с разкази за деца, изядени от дървета и други неща.

„Разказите са метафори, предназначени да учат…“

— Да, знам — отново го прекъсна тя.

„Та какво е флиртуване?“

— Това е… — „Цветове! Защо се забърквам в това?“ — То е, когато едно момиче се държи колебливо — или глупаво понякога, — за да накара някой мъж да й обърне повече внимание.

„Защо това ще накара мъжа да й обърне внимание?“

— Ами просто така. — Погледна го и леко се наведе към него. — Искаш ли да си пусна косата?

„Да.“

— Наистина ли искаш?

„Разбира се.“

— Е, щом трябва. — Тръсна глава и заповяда на косата си да стане кестенявочервена. Обагри се още щом се люшна във въздуха, от жълто в червено, като мастило, закапало в езеро с чиста вода. След това я накара да порасте. Способността бе по-скоро инстинктивна, отколкото съзнателна — като свиване на мускул. В този случай беше „мускул“, който беше използвала често напоследък, откакто бе наредила да режат косата й вечер, вместо да губи време с ресане.

Още докато се люшкаше покрай лицето й, косата се издължи. Тя пак отметна глава — беше натежала от косата, шията й се стопли от кичурите, вече плъзнали до раменете й и надолу по гърба на къдрици.

Сузеброн я гледаше с широко отворени очи. Тя се взря в тях и се опита да го погледне изкусително. Резултатът й се стори толкова нелеп, че се разсмя. Падна по гръб на леглото и новопорасналата й коса грейна около нея като огън.

Сузеброн я потупа по крака. Тя го погледна, надигна се и седна на леглото така, че да може да вижда дъсчицата, на която пишеше.

„Ти си много странна“, каза той.

Сири се усмихна.

— Знам. Не ставам за съблазнителка. Не мога да задържа лицето си сериозно.

„Съблазнителка — написа той. — Знам тази дума. Има я в една приказка, когато злата кралица се опитва да изкуси младия принц с нещо, макар че не знам с какво.“

Тя се усмихна.

„Мисля, че е смятала да му предложи храна.“

— Мда — отвърна Сири. — Добро тълкуване, Себ. Съвсем вярно.

Той се поколеба.

„Не му предлага храна, нали?“

Тя отново се усмихна.

Той се изчерви.

„Чувствам се като идиот. Има толкова неща, които всички разбират от само себе си. Но аз имам само приказките от една детска книга. Чел съм ги толкова често, че е трудно да се отделя — и от начина, по който ги разбирам, и от детето, което бях, когато ги прочетох за първи път.“

Започна да трие ядосано дъската. Сири сложи ръка на рамото му.

„Знам, че има неща, които не разбирам — написа той. — Неща, които те смущават, а аз имам само догадки. Не съм глупак. И все пак не разбирам. С твоето флиртуване и сарказъм — поведения, в които явно действаш обратно на това, което искаш, — се боя, че никога няма да те разбера.“

Загледа се унило в дъската, с парцала за триене в едната ръка и въглена в другата. Огънят в камината пращеше и мяташе вълни от яркожълто по гладко обръснатото му лице.

— Съжалявам — промълви тя и се притисна до него. Отпусна глава на рамото му. Всъщност не изглеждаше много по-голям от нея, след като вече беше свикнала. В Идрис имаше мъже, високи по два метра, а Сузеброн беше само с около педя по-висок. Освен това тялото му беше с толкова съвършени пропорции, че не изглеждаше неестествено. Беше си съвсем нормален, просто малко по-едър.