Червеношийката

— За мен ли са?

Ракел обви с ръце подадения й букет от маргаритки.

— Вече бяха затворили цветарницата, затова тези са от твоята градина — прекрачи прага Хари. — Ммм, мирише на кокосово мляко. Тайландска храна ли има?

— Да. Честит нов костюм.

— Толкова ли е очевидно?

Ракел се засмя и поглади с ръка ревера му.

— Фино качество вълна.

— Супер 110.

Хари нямаше представа какво е Супер 110. В пристъп на извънредна смелост той влезе победоносно в един от модните магазини на булевард „Хегдехауген“ точно преди да затворят и поиска от продавачката да му намери костюм, подходящ за високия му ръст. Оказа се един-единствен. Седем хиляди крони, естествено, далеч надхвърляха намеренията му, но алтернативата беше да изглежда като нескопосан манекен със стария костюм. Така че затвори очи, прекара кредитната карта през машинката и се опита да забрави.

Влязоха в трапезарията. Масата бе сложена за двама.

— Олег спи — поясни тя, преди Хари да попита.

Настъпи мълчание.

— Не исках да кажа това… — поде тя.

— Така ли? — Хари се усмихна. Преди не бе я виждал да се изчервява. Привлече я към себе си, вдиша аромата на току-що измита коса и усети, че тя леко потрепери.

— Яденето… — прошепна тя.

Хари я пусна и тя изчезна в кухнята. През отворения към градината прозорец се виждаха бели пеперуди, които вчера не бяха там. Сега пърхаха с крилца като конфети на залез-слънце. Вътре се носеше мирис на течен сапун и мокър паркет. Хари затвори очи. Знаеше, че са му нужни много такива дни, за да се заличи картината на Евен Юл на кучешката каишка. Все пак вече избледняваше. Вебер и момчетата му не откриха пушката „Мерклин“, но намериха Бюре, кучето — с прерязано гърло, пъхнат във фризера в чувал за смет. А в шкафа с инструменти откриха три ножа, и трите окървавени. Хари предположи, че с някой от тях е убит Халгрим Дале.

Ракел извика от кухнята, че й е нужна помощ. Картината избледня съвсем.