Червеношийката

… като видях страха в очите на Синдре Фауке, се наложи да му кажа няколко успокоителни думи, за да приспя бдителността му. Онази нощ само двамата давахме наряд край картечницата, другите спяха, а трупът на Даниел лежеше вкочанен върху сандъците с боеприпаси. Изстъргах още от кръвта на Даниел от патронника. Грееше лунна светлина и същевременно валеше сняг — чудно красива нощ — и аз мислех как сега да събера разрушените части от Даниел и пак да го създам, да го сглобя, за да възкръсне и отново да ни поведе. Синдре Фауке не го разбираше, той беше конформист, опортюнист и доносник, който просто следваше предполагаемия победител. И в деня, когато всичко е мрачно за мен, за нас, за Даниел, той отново щеше да ни предаде. Пристъпих бързо към него така, че да застана зад гърба му, леко го хванах за челото и извих байонета. Трябва да си доста сръчен, за да направиш дълбок и чист разрез. Пуснах го веднага, щом го срязах, понеже знаех, че съм успял. Той бавно се обърна и се втренчи в мен с малките си свински очи и сякаш се опита да извика, но байонетът бе прекъснал трахеята му и се чу само свирещ звук от въздух в зеещата рана. И рукна кръв. Той се хвана за врата с две ръце, за да задържи отиващия си живот, но кръвта просто потече на тънки струйки между пръстите му. Аз паднах и се наложи да балансирам с ръце назад в снега, за да не изцапам униформата си. Пресни петна от кръв щяха да ми създадат проблеми, ако решеха да разследват „дезертьорството“ на Синдре Фауке.

Когато престана да мърда, го обърнах по гръб и го завлякох до сандъците с боеприпаси, където лежеше Даниел. За късмет имаха почти еднакво телосложение.