Моят замък

Саймън почти не говореше. Сподели ми обаче, че Нийл е бил привлечен от Роуз в началото на запознанството ни.

— После реши, че е използвачка и лицемерка — или поне така каза. Самозаблуждавах се, че брат ми говори подобни неща, защото е засегнат, понеже Роуз е предпочела мен пред него, точно както съм се лъгал, че сестра ти ме обича. Или поне в началото вярвах, че тя изпитва някакви чувства към мен. От няколко седмици насам обаче имах съмнения. Надявах се, че всичко ще се оправи, когато се оженим. Господ ми е свидетел — изобщо не съм предполагал, че е влюбена в Нийл, нито пък че Нийл е влюбен в нея! Можеха да дойдат и честно да ми кажат. Не е присъщо на брат ми да постъпва така.

— И аз не бих твърдяла, че подобно поведение е присъщо за Роуз — въздъхнах.

Потеглихме обратно към къщи. Чувствах, че вече не съм същият човек. Проумях, че съм се заблуждавала, че бях предпочела да вярвам във вълшебни приказки. Вече бях сигурна, че никога нямаше да представлявам за Саймън това, което е била Роуз за него. Мисля, че го бях разбрала още в мига, в който видях как се промени лицето му, когато чу пеенето на сестра ми, и после — когато анализираше случилото се, без да произнесе дори една лоша дума по адрес на Роуз. Но най-вече го усетих по себе си — докато гледаш как страда човекът, когото обичаш, научаваш повече, отколкото когато самият ти страдаш.

Много преди да пристигнем в замъка, осъзнах, че стига да мога, бих му върнала Роуз — така и той, и аз щяхме да се чувстваме по-добре.

Вече е октомври.

Отново съм на могилата, близо до кръга, опасан с камъни. Вътре все още се виждат недогорели клонки от ритуала ми при честването на лятното слънцестоене.

Следобедът е прекрасен — малко е хладно, но съм облякла жакета от тюленова кожа на леля Милисънт и ми е достатъчно топло. Седя на килимчето, което татко непрекъснато разнасяше със себе си — напоследък обаче се е отказал от него и ползва огромния мечи кожух. По един или друг начин всички кожи на леля Милисънт в крайна сметка бяха използвани по предназначение.

Скоро ще бъдем заобиколени от онова, което Роуз нарича „море от кал“. Тази сутрин получих писмо от нея.

Тя и Нийл прекосили цяла Америка и в момента се намирали в калифорнийската пустиня. Само дето се оказва, че тя съвсем не се покрива с нашите представи за пустиня. Роуз пише, че там няма камили и че в ранчото им има три бани. Сестра ми е изключително щастлива — само дето няма къде да си носи скъпите тоалети. Облича се главно в шорти и тениски, но Нийл й обещал да я заведе в Бевърли Хилс, за да се натанцува на воля, издокарана в лъскавите си премени.

Ще ми се гневът ми към нея вече да е преминал; не е честно от моя страна, тъй като официално й простих. Пък и не може да се каже, че двамата с Нийл са избягали, без изобщо да дадат обяснение на Саймън. Нийл също беше писал на брат си и бе оставил писмото си върху масичката до бележката на Роуз, само че Саймън просто бе пропуснал да забележи писмото му през онази злополучна вечер.

Аз лично бях видяла сестра си насаме само веднъж, преди да замине за Америка. Това се случи през онзи ужасен следобед, когато всички се събрахме в лондонския апартамент на госпожа Котън и сглобихме цялата мозайка. Първо госпожа Котън се срещна и разговаря с Нийл и Роуз и им прости; после Саймън се срещна с всеки от тях поотделно и също им прости. След това госпожа Котън попита татко дали би желал да се види с Роуз насаме и той бе възкликнал: