Друговремец

– Значи си бил с нея!

Джейми доби объркан, предпазлив и леко отегчен вид.

– Да. Натъкнах се на нея на стълбището, докато излизах. Добре ли си, сасенак? Изглеждаш напрегната.

Изгледа ме преценяващо. Вдигнах малкото огледало и видях, че косата ми стърчи като рошава грива, а под очите ми тъмнеят кръгове. Пуснах го на леглото.

– Не, съвсем добре съм – казах, овладявайки се с мъка. ­Опитах се да си придам непринуденост. – И как е Лери?

– О, направо чудесно – каза той. Облегна се на вратата, скръсти ръце и ме изгледа замислено. – Сигурно се е ­изненадала, че сме женени.

– Направо чудесно – повторих и поех дълбок дъх.

Когато вдигнах глава, той ми се усмихваше широко.

– Не би се тревожила заради девойчето, нали, сасенак? – подпита ме лукаво. – Нищо не значи за теб. Нито за мен.

– Така ли? Не е искала или не е можела да се омъжи за теб? Трябвало е все някоя да те вземе и си се възползвал от възможността. Не те виня – по-точно не го винях много, – но...

Прекоси стаята с две крачки и ме хвана за ръцете. Постави пръст под брадичката ми и вдигна главата ми.

– Клеър – каза с равен тон. – Ще ти кажа защо се ожених за теб, когато му дойде време. Или пък няма. Пожелах от теб честност и ти предлагам същото. Задълженията ми към момичето изискват само вежливост. – Стисна брадичката ми между палец и показалец. – Но го изискват. – Пусна брадичката ми и я докосна с юмрук. – Чуваш ли ме, сасенак?

– О, чувам те! – Отскубнах се и потърках негодуващо челюстта си. – И съм сигурен, че ще си много вежлив с нея. Но следващия път дръпни пердетата на нишата, не искам да гледам.

Веждите му отново се стрелнаха нагоре и лицето му поруменя.

– Да не би да предполагаш, че ти слагам рога? – попита ме невярващо. – В замъка сме от по-малко от час, целият съм пок­рит с пот и прах от два дни в седлото, коленете ми треперят, а ти мислиш, че първата ми работа е била да прелъстя девица на шестнайсет? – Поклати смаяно глава. – Не знам дали искаш да направиш комплимент на мъжествеността ми, сасенак, или да обидиш ценностите ми, но и в двата случая не ми харесва. Мърто ми каза, че на жените им щукват глупости, но... Боже!

Прокара едра длан през косата си и връхчетата ѝ щръкнаха безредно.

– Разбира се, че не мисля, че си я прелъстил – казах, като се мъчех да придам на тона си спокойствие. – Имам предвид само...

Хрумна ми, че Франк се бе справил много по-добре от мен в подобна ситуация, а аз въпреки това му се ядосах много. ­Навярно нямаше добър начин човек да намекне такова нещо пред партньора си. Опитах се да продължа: