Друговремец

Като още клатеше глава и хриптеше, той се изправи и сложи длани на токата на колана си. Трепнах неволно и той го видя.

Още зачервен от гняв и смях, той ме изгледа нетърпеливо.

– Не – каза сухо, – не мисля да те бия. Дадох ти дума, че няма да го сторя повече, макар да не мислех, че толкова скоро ще съжаля за това. – Той остави колана настрана и затършува в кожената торба, увиснала на него. – Делът ми от рентата на Макензи е около двайсет паунда на тримесечие, сасенак – каза той, като пресяваше през пръсти съдържанието на торбата. – При това шотландски. Това е половин крава.

– Само... само това ли? – попитах глуповато. – Но...

– Това е – потвърди той. – И само това ще получа от Макензи. Забелязала си, че Дугал е пестелив, а Колъм стиска парите си два пъти по-здраво. Но дори кралските двайсет паунда за три месеца не са най-добрата причина човек да се ожени, струва ми се – добави саркастично и ми хвърли остър поглед. – Дори нямаше да ги поискам още сега.

Той извади хартиен пакет.

– Но исках да купя нещо с тях. Затова излязох. Срещнах Лери по случайност.

– И какво толкова си искал да купиш? – попитах подозрително.

Той въздъхна и се поколеба. Подхвърли пакета в скута ми.

– Сватбен пръстен, сасенак – каза той. – Купих го от Юън ковача. В свободното си време прави такива неща.

– О...

– Хайде – подкани ме той след миг. – Отвори го. За теб е.

Очертанията на малкия пакет се размиха. Примигнах и подсмръкнах, но не посегнах да го отворя.

– Съжалявам – рекох.

– Така и трябва, сасенак – отвърна той, ала вече не беше ядосан. Взе пакета от ръцете ми и го отвори. Извади голяма сребърна халка, оформена в орнаментален шотландски стил от две преплитащи се парчета метал. Във всяко бе издълбан миниатюрен вариант на цвета на магарешки бодил, символ на якобитите.

Видях това и после всичко пред погледа ми се разми.

Джейми ми набута в ръцете кърпичка и сторих каквото можах, за да пресуша сълзите си.

– Прекрасен е – рекох, след като се прокашлях и избърсах очи.

– Ще го носиш ли, Клеър? – Вече говореше нежно и когато спомена името ми – правеше го само във формални или лични случаи, – почти се разплаках отново. – Не си длъжна. – Той ме гледаше сериозно, подпрял брадичка с длан. Брачният ни договор е удовлетворен, напълно законен. Защитена си от всичко, с изключение на изрична заповед за арест, и дори от това, ако си в Леох. Ако искаш, можем да живеем разделени – ако това имаш предвид с всички тези глупости за Лери. Може повече да нямаш нищо общо с мен, решиш ли наистина така.

Той не помръдваше и чакаше, докато стискаше халката до гърдите си.

Сега той ми даваше избора, който му бях дала аз. Принудена от обстоятелствата да съм с него, можех да откажа да живея в присъствието му. И алтернативата – да приема пръстена и всичко прилежащо.

Слънцето залязваше. Последните лъчи минаваха през гарафа от синьо стъкло и обагряха стената в ярък лазур. Чувствах се крехка като стъклото, сякаш само от едно докосване можех да се разпадна на блещукащи късчета. И да бях искала да пощадя емоциите на Джейми или пък своите, изглеждаше твърде късно.