Друговремец
- Автор: Габалдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Историческая фантастика
Электронная книга - «Друговремец». Краткое содержание книги:
Без да разбира как, Клеър преминава през портал на времето и се озовава в центъра на конфликти и интриги, които не разбира и които застрашават живота й. Но също така попада на Джейми Фрейзър – галантен и образован шотландски боец, чийто живот се оказва в нейните ръце.
– Хареса ми! Сасенак – рече ми той почти бездиханно, – нямаш представа колко ми хареса. Беше толкова... Боже, беше прекрасна. Бях толкова ядосан, а ти така се бори с мен. Омразна ми беше мисълта да те нараня, но и толкова исках... Исусе. – Той потърка нос. – Да. Да, хареса ми. Но пък ти може да си ми благодарна, че упражних въздържание.
Отново се ядосвах. Бузите ми пак се загряваха в студения утринен въздух.
– Въздържание бил упражнил? На мен ми се стори, че си упражняваше по-силната лява ръка. Почти ме осакати, арогантно шотландско копеле.
– Ако исках да те осакатя, сасенак, щеше да разбереш – отвърна той сухо. – Но имах предвид, че се въздържах след това. Спах на пода, ако помниш.
Изгледах го с присвити очи, дишайки през разширени ноздри.
– Значи това ти е било въздържанието, така ли?
– Е, мислех, че не е правилно да те подмятам в това състояние, колкото и да исках. А исках – добави през смях. – Ужасно изпитание за естествените ми инстинкти.
– Да ме подмяташ? – попитах, разсеяна от израза.
– Не бих го нарекъл „правене на любов“, предвид обстоятелствата, не мислиш ли?
– Както щеш го наричай – казах с равен глас, – добре, че не си опитал, иначе щяха да ти липсват важни части от анатомията.
– И това ми хрумна.
– Ако смяташ, че ще ти ръкопляскам, защото си се въздържал от изнасилване след побоя... – Жлъчта ми ме задави.
Яздихме почти километър в мълчание. След това той въздъхна дълбоко.
– Виждам, че не биваше да започвам разговора. Опитвах се да стигна дотам, че да те помоля отново да споделям леглото ти. – Направи срамежлива пауза. – На пода е малко студено.
Преди да му отвърна, изминаха още пет минути. Когато реших какво да кажа, дръпнах юздите на коня си и препречих пътя на Джейми. Виждаше се Баргренан, върхове на покриви в сивкавата утрин.
Върнах коня си до неговия, на не повече от крачка. Гледах го минута, преди да продумам.
– Ще ми окажете ли да честта да споделяте постелята ми, повелителю мой? – попитах церемониално.
Макар явно да подозираше нещо, той помисли и кимна, също толкова церемониално.
– Да. Благодаря.
Хващаше отново юздите, когато го спрях.
– Само още нещо, повелителю мой – рекох със същия тон.
– Да?
Извадих ръка от скрития джоб в полата си и първите лъчи на слънцето заискриха от острието, насочено към гърдите му.
– Ако – процедих – някога ми посегнеш, Джеймс Фрейзър, ще ти извадя сърцето и ще го изпържа за закуска!
Последва дълго мълчание, прекъсвано само от конете, пристъпващи от крак на крак, и скърцането на кожени сбруи. После той обърна ръка с дланта нагоре.
– Дай ми я. – Когато се поколебах, повтори нетърпеливо: – Няма да я използвам върху теб. Дай ми я!
Грабна камата за острието, отвесно, така че лунният камък в дръжката засия. Хвана я като разпятие и издекламира нещо на келтски. Разпознах думите от церемонията в залата на Колъм, но за всеки случай Джейми ми го преведе на английски:
– Кълна се в кръста на Бога наш, Исус Христос, кълна се в свещеното желязо в ръката си, че ти се вричам във вярност. Ако някога вдигна ръка срещу теб, нека това свещено желязо прободе сърцето ми.
Целуна камата по ефеса и ми я върна.
– Не заплашвам напразно, сасенак – каза той и вдигна вежда, – и не се кълна лекомислено. Може ли сега да ходим да спим?
23. ЗАВРЪЩАНЕ В ЛЕОХ
Дугал ни чакаше при „Червения глиган“, сновейки нервно напред-назад.
– Успяхте най-после, така ли? – попита. Изгледа ме с одобрение, когато слязох без чужда помощ и се олюлях само веднъж. – Смела девойка. Петнайсет километра, без да се обадиш. Хайде, лягай си, заслужи си го. С Джейми ще приберем конете.
Тупна ме много леко отзад, за да ме отпрати. С голяма радост послушах предложението му и заспах, когато помирисах възглавницата.
Не съм усетила кога Джейми се е примъкнал до мен, но следобед рязко се събудих, убедена, че съм забравила нещо важно.
– Хоръкс! – възкликнах, докато се изстрелвах в седнало положение.
– А? – Стреснат, Джейми се претърколи странично, приземи се приклекнал на пода и с ръка на дръжката на камата върху купчината му дрехи. Завъртя панически глава. – Какво? Какво има?
Сподавих смеха си – беше гол, с щръкнала рижа коса.
– Приличаш на раздразнен таралеж – рекох.
Той ме изгледа с неприязън и стана, като върна камата на столчето с дрехите му.
– Не можеше ли да изчакаш да се събудя? – попита ме. – Или мислеше, че ще направиш по-силно впечатление, ако ме събудиш от здрав сън, като извикаш „Хора!“ в ухото ми?