Били Стрейт [bg]

Изискваше, а не молеше.

— Добре — каза Сепулведа. — Ще се върна до час. Ако имате някакви въпроси, обръщайте се към сержант Графтън. — Той посочи към стройна, хубава жена с тъмна коса в спортни дрехи, която си водеше бележки до езерото.

Тръгна, а Рон подаде на Петра мобилния си телефон. Най-напред тя се обади на Уил Фурние. Нямаше го на бюрото му. Остави номера си. Шолкопф също беше излязъл, цял следобед имал срещи, но тя успя да убеди секретарката да го открие. Той се обади след пет минути.

— В момента съм при Лазара. Надявам се да ми носиш добри новини.

— На мен ми изглеждат много добри, господине. — И тя му разказа.

— Мамка му… добре, веднага намираме и двамата.

— Рамзи се е скрил зад Лорънс Шик.

— Знам, значи ще трябва да издърпаме копелето от полите на Шик. Само да поговорим, не да го арестуваме. Ти остани там, следи зорко какво става, не губи контрол върху ситуацията. И дръж проклетата телефонна линия свободна.

— Балч живее в Ролинг Хилс Естейтс — каза Петра. — Офисът му е в Студио Сити. Имам и двата адреса.

— Давай ги.

Тя прочете данните и Шолкопф затвори.

— И аз трябва да се обадя — каза Рон. — На Хектор и на майка ми. Тук няма да свършим скоро.

Тя му върна телефона. Елегантен малък „Ериксон“.

— Апаратът личен ли е или служебен?

— Личен.

— Ще ти се издължа.

Той се усмихна и набра номера. Вдигаха лексуса на камион, криминалистите опъваха ленти и отцепваха мястото, където бе заровен трупът. Сержант Графтън крачеше наоколо, сочеше и даваше указания.

Пристигна камионетка на следствието на Санта Барбара, от нея слязоха двама мъже в бяло със сгъваема носилка. Тялото на Естрела Флорес беше малко. Краката й бяха изкривени, през цепнатината на гърлото се виждаше съсирен участък от трахеята.

Рон не можа да открие Де ла Торе, но се свърза с майка си и Петра се отдалечи, за да го остави насаме, мислейки си за разговора, който й предстоеше с Хавиер Флорес. Шолкопф й бе наредил да остави линията свободна. Да върви по дяволите! Това беше телефонът на Рон, участъкът да й купи и на нея.

Камионът пое, опитвайки се да изкара лексуса през дъбовете. След няколко мига хората от следствието пренесоха тялото до колата си и последваха голямото превозно средство. Градината беше изпомачкана, клонките и листата — изпочупени и скъсани. До Петра долетя мирис на океан, значи тихоокеанските въздушни маси успяваха да стигнат толкова навътре. Лилиите се поклащаха, полицейските ленти потрепваха.

Рон се върна и й подаде телефона.

— Е — каза тя, — в началото денят предвещаваше да бъде хубав.

— И все още е. — Той се приближи до нея и пръстите му за секунда докоснаха нейните. Хвана я за показалеца, стисна го нежно и го пусна. Взираше се точно пред себе си. Пръстите му барабаняха по външната част на бедрото, но очите му изглеждаха спокойни.