Били Стрейт [bg]

58.

Лари Шик бе облечен в евтин на вид кафяв костюм, който сигурно струваше три хиляди долара. Сакото му бе измачкано на реверите и заедно с панталона висеше като на закачалка върху мършавото му тяло. Вместо кърпичка в горния му преден джоб имаше декоративно резбована лула от морска пяна. Широката й част висеше навън като талисман. Женска глава. Тръпки да те побият.

Адвокатът бе по-млад, отколкото Петра си бе представяла, най-много четирийсет и пет годишен, с много загоряло остро лице, лъщяща черна коса с модна прическа и очила с розови пластмасови рамки. Каубойски ботуши от змийска кожа. Приличаше на онези английски рокзвезди, които се опитват да пренесат младежкия си чар и в средната възраст.

Двамата с Рамзи пристигнаха в къщата в Монтесито малко след шест, Шик караше черен ролс-ройс „Силвър Спър“. На предното стъкло имаше рекламен стикер на Малибу, няколко клубни емблеми бяха закрепени на предната решетка. Още един любител на колите.

Рамзи слезе пръв. Носеше избеляла дънкова риза, черни джинси и маратонки. Изглеждаше по-стар от последния път. След като възприе гледката, поклати глава. Шик слезе от шофьорското място и го докосна по лакътя. Петра и Рон застанаха до тях, преди да имат възможност да направят и крачка. Рамзи упорито се взираше в полицейската лента.

Сега имението беше тихо. Само няколко криминалисти все още работеха. Все още нямаше вест от Сепулведа за заповедите за обиск. Сержант Графтън не се бе подместила от езерото. Беше им се представила преди малко. Първото й име бе Ана. Изглеждаше интелигентна, имаше диплома по история на изкуствата от Университета в Санта Барбара, което им даде общи теми за разговор в неловкото време след запознанството. Следващата седмица тя отлиташе за Швейцария.

— Голям обир с взлом, извършен от рецидивисти. Намерихме ги почти всичките. Това никога няма да се появи във вестниците. — Нямаше интерес към разследванията на убийства. Не се опитваше да изземе случая.

Обърна се да наблюдава пристигането на ролса, срещна погледа на Петра, огледа набързо Рамзи и се извърна на другата страна.

— Добър вечер, господин Рамзи — поздрави Петра.

— Лари Шик — каза адвокатът и пъхна ръката си между тях.

Рамзи отстъпи назад. Погледна към Рон, после хвърли безизразен поглед към Петра.

— Какво става тук, по дяволите?

— Естрела Фло…

— Знам, знам, но какво е търсила тук?

— Точно това искаме да ви питаме, господине.

Рамзи поклати пак глава и тракна със зъби.

— Невероятно. Светът се е побъркал.

Нито мускулче не трепваше по лицето на Шик.

— Какво точно й се е случило, детектив?

— Прекалено рано е за подробности, господин Шик, но мога да ви кажа, че е била зверски убита и погребана тук. — Тя посочи към езерото. Гробът беше маркиран с табела.