Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Смрък [bg]
Смрък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Смрък [bg]

Электронная книга - «Смрък [bg]». Краткое содержание книги:

Общоизвестно е, че всяко ченге в отпуск открива поне един труп още преди да си разопакова багажа. Командир Сам Ваймс от анкх-морпоркската Градска стража отива на почивка в приятната и невинна провинция. Само че на него не може да му се размине просто с един труп в гардероба. По-скоро са купища… и едно старо престъпление, по-ужасно от убийство. Той е извън юрисдикцията си, в съвсем небрано лозе, без сандвичи с бекон, сериозно възпрепятстван и изваден от равновесие. Но никога без хъс. Където има престъпление, трябва да има улики, трябва да има преследване и трябва да има наказание. Казват, че накрая всички грехове се опрощавали. Да, ама не съвсем всички…
„Спомене ли се шеговито фентъзи, Тери Пратчет е първото име, което идва наум… но зад фентъзито той разглежда много реални съвременни въпроси… за живота, вселената и всичко останало. Таймс
„Забавен като Удхаус и остроумен като Уо. Индипендънт
„Сатирично, автентично, фантастично и неустоимо. Дейл мейл
„Тайната на хумористичното фентъзи на Тери Пратчет не е толкова в своеобразието на фантазията, колкото в надеждността на хумора… чист триумфален разкош.Гардиън
1 ... 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156
Перейти на страницу:

— Недейте да ме гледате така, сър.

— О, небеса, не бих ви обвинил в това, командире. Просто се чудех дали не ви е известно някое друго лице, което е имало зъб на починалия?

— Не, сър — отсече Ваймс, събирайки пети в поза мирно.

— Знаете ли, Ваймс, изражението ви понякога толкова се вдървява, че си мисля дали не бих могъл да си направя маса от него. Кажете ми само това: дадохте ли някакви инструкции?

Как успява, помисли си Ваймс, как?! На глас отвърна:

— Не зная за какво говорите, сър, но ако е това, което предполагам, отговорът е „не". Ако онази нощ е била извършена някаква мръсна поръчка, не е по моя заповед. Исках да видя Стретфърд на бесилката. Това е законно.

А аз никога няма да подхвана тази тема с Уиликинс, зарече се той.

Ветинари повдигна вежди, когато Ваймс продължи:

— Проклетият син на Негова светлост обаче го очаква дълга почивка на море под лазурно небе на ситен пясък с плицукащи се вълнички и с отбрани вина на намалени цени! — Той тресна юмрук на писалището и Ветинари се втренчи остро в него, докато Ваймс не го отдръпна. — Така ли ще оставите нещата?

— Известно е, че вълкът мени козината си наред с нрава, както казват хората. Всички ние се надяваме на известно опрощение, независимо дали го заслужаваме или не. Бъдете сигурен, ще държим под око младия тиквеник.

— О, да не пращате Мрачните чиновници подире му?

— Мрачните чиновници са мит, Ваймс, това е всеизвестно. Ако трябва да съм честен, по-скоро някой книжен плъх от посолството ни там ще следи напредъка му. Светът вече е по-добро място, командире. Понятие си нямате, Ваймс, никакво понятие си нямате до какви машинации, уловки и невиждана изобретателност трябва да прибягват някои от нас, за да се погрижат да е така. Не търсете съвършенството. То не съществува. Единственото, което можем да сторим, е да се стремим към него. Разберете това, командире, защото от моята камбанария не виждам друга алтернатива за вас. И не забравяйте, че ще останете в летописите с тазседмичните си дела. На Лорд Ръждьо може и да не му се понрави, но вестите се движат бързо. Истината ще стане известна и ще бъде записана в аналите на историята. — Патрицият се поусмихна изморено. — Така ще бъде, аз ще се погрижа за това. И светът ще продължи да си светува малко по-добре отпреди.

Ветинари взе в ръце някакъв друг лист хартия, хвърли му бегъл поглед и каза:

— Можете да си тръгнете, командире, със съзнанието, че аз, и то не за едно или две неща, ви завиждам. Предайте моите почитания на уважаемата си съпруга.

Ваймс изви очи към Дръмнот. Изражението на секретаря толкова прилежно не издаваше нищо, че всичко си пролича. Ветинари придърпа една папка към себе си и взе писалката.

— Не ме оставяйте да ви задържам, командире.

Час по-късно лорд Ветинари седеше пред писалището, събрал връхчетата на пръстите си и очевидно потънал в мисли, гледаше втренчено тавана и за изненада на Дръмнот от време на време помахваше с ръка, сякаш дирижираше някаква недоловима музика. Дръмнот беше достатъчно тактичен, за да не нарушава унеса му, но накрая се осмели да каже:

— Незабравимо изпълнение беше, а, сър?

Ветинари се отърси от невидимото си диригентство и се пооживи:

— Да, нали? Казват, че очите на някои картини можели да те следят из стаята, в което силно се съмнявам, но се чудя дали някои мелодии не могат да те следят завинаги. — Той явно се стегна и продължи: — Като цяло династията Ръждьо, макар и не съвсем отличаваща се с мозък, в общи линии е честна и патриотична пасмина, не съм ли прав, Дръмнот?

Дръмнот педантично и излишно подравни някакви книжа, преди да отвърне:

— Действително е така. Младият Ларвородни е прискърбно изключение.

— Смяташ ли, че е непоправим? — запита Ветинари.

— Твърде вероятно не съвсем — отговори Дръмнот, надлежно сгъвайки лист попивателна хартия. — Между другото Арахнида в момента работи като деловодител към посолството ни в Четири хикса. Помоли за тази длъжност, тъй като проявява особено голям интерес към отровните паяци.

— Е, предполагам, че всяка девойка трябва да си има хоби — сви рамене Ветинари. — Има ли много такива в Четири хикса?

— Доколкото знам, сър, там направо бъка от тях, а Арахнида очевидно вече е успяла да си направи впечатляваща сбирка.

Ветинари постоя със затворени очи, без да отвърне нищо. Дръмнот се прокашля.

— Нали казват, сър, че накрая всички грехове се опрощавали?

Хавлок, лорд Ветинари, неохотно се откъсна от спомена си за дивната музика, която жадуваше да чуе отново.

1 ... 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)