Смрък [bg]

— Малко умислен ми се виждаш, командире — отбеляза кръчмарят. — Поотнесен, тъй да се каже.

Ваймс кимна към накамарените дърва.

— Що за чудо е това, друже?

Кръчмарят изви очи към купчината без капка интерес.

— А, просто купчина стари пръти, нищо особено. Забиват ги там след годишния овчарски събор, та да не им се пречкат. Нещо като местна особеност, тъй да се каже, ама не кой знае каква.

— О — каза Ваймс. Втренчи се в купчината. Нищо, значи, не било. Но все пак му говореше. Ваймс я погледа още малко, а после влезе след Джимини в кръчмата.

— Колко бренди имаш?

— Не кой знае колко, към пет-шест бутилки и едно буренце. — Джимини се вгледа внимателно във Ваймс. Ваймс го знаеше какъв е — просто човек, който схваща достатъчно, за да е на страната на победителя.

Ваймс отново дръпна от пурата си.

— Задели ми две, става ли? И виж там, погрижи се да извадиш добра бира, понеже скоро ще ти дойдат доста клиенти.

Той остави кръчмарят да си се суети около тезгяха и излезе навън. Продължи да се взира в една точка, докато умът му шареше като совалка. Разбира се, че се получи, каза си той. Всичките имат часовници и знам, че са ги синхронизирали, дори да не знаят как се пише „синхронизация". Това е акция като всички останали, а аз лично съм обучил повечето от тях и предполагам, че ако някой им кресне: „Знаете ли с кого си имате работа, бе?", са достатъчно подготвени да отвърнат: „Да, с арестуван!". Ваймс се усмихна вътрешно при мисълта, че сред дошлите от града ченгета имаше два трола, два вампира, върколак и джудже. На това сигурно му се вика символично, каза си той. Отново извади часовника си тъкмо когато ранните мераклии за вечерна халба започнаха да се появяват. Моментът, кажи-речи, е… сега.