![Смрък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/1/smrk-bg-download.jpg)
Смрък [bg]
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #39
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Архонт - В
- ISBN: 978-954-422-104-1
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Смрък [bg]». Краткое содержание книги:
„Спомене ли се шеговито фентъзи, Тери Пратчет е първото име, което идва наум… но зад фентъзито той разглежда много реални съвременни въпроси… за живота, вселената и всичко останало. Таймс
„Забавен като Удхаус и остроумен като Уо. Индипендънт
„Сатирично, автентично, фантастично и неустоимо. Дейл мейл
„Тайната на хумористичното фентъзи на Тери Пратчет не е толкова в своеобразието на фантазията, колкото в надеждността на хумора… чист триумфален разкош.Гардиън
— ДАМИ И ГОСПОДА! — Ковачът беше спретнал доста добър рупор и гласът отекна по мерата. — Чувал съм да казват, дами и господа, че накрая всички грехове се опрощавали. — С крайчеца на устата си той добави така, че само Небивал и Ковачът го чуха: — Ще видим.
А после продължи:
— Лоши неща са станали тук. Лоши неща са били замислени. Лоши нареждания са били изпълнени. Но няма да се допуснат отново… нали, дами и господа? Защото трябва да има закон! Обаче преди да има закон, трябва да има престъпление!
В сумрака настъпи абсолютна тишина, а той закрачи по мерата до купчината дърва и счупи двете бутилки бренди в тях, поотдръпна се малко и хвърли тлеещия фас от пурата си подире им.
Клюките в операта затихнаха и замряха, когато лейди Сибил пристъпи между кулисите на сцената. Тя беше жена, както се казва, с пищни пропорции, макар че самата тя усещаше, че част от тях са доста повече от пищни. При все това можеше да си позволи най-добрите шивачи и наистина имаше излъчването и стойката, символ на нейната класа или поне на класата, в която беше родена. Така че когато излезе пред кулисите, гръмнаха аплодисменти, които се разраснаха с шеметна сила. Като прецени, че са траяли достатъчно дълго, тя леко вдигна ръка и сред аудиторията магически се въдвори тишина.
Лейди Сибил имаше най-подходящият глас за подобни случаи. Някак си можеше да накара всеки да си мисли, че говори именно на него. Тя започна:
— Милорд патриций, лейди Марголота, Ваша чест вицекралю, посланици, дами и господа, толкова съм трогната, че всички вие приехте да дойдете на скромното ми вечерно соаре, особено след като бях твърде лаконична и доста пестелива откъм информация. — Лейди Сибил пое дълбоко дъх, което накара неколцина възрастни господа от първите редици на публиката почти да избухнат в сълзи.[39]
— Наскоро имах привилегията да открия несравним музикант и без повече предисловия бих искала да споделя с вас това чудесно тайнство. Може ли да намалим осветлението, Джефри? Чудесно. Дами и господа, за мен е чест да ви представя тази вечер Сълзици на гъбка, която ще изпълни собствената си творба „Привечерна серенада". Надявам се, че ще ви хареса. Всъщност съм убедена в това.
Лейди Сибил се отдръпна, когато кулисите се отвориха настрани, и седна на един стол до Сълзици на гъбка, чинно настанена до арфата си.
Под привидно неуязвимото й самообладание сърцето на Сибил тупаше като танцьор на фламенко. Слабо осветление — това беше ключът. Момичето не биваше да вижда хилядите зрители. Сибил я хвана за ръката, уплашена, че внезапното й излагане на масовия анкх-морпоркски взор далеч от дома й ще има някакъв пагубен ефект, но всъщност изобщо не беше така. Момичето излъчваше странен покой, сякаш изобщо не осъзнаваше, че трябва да е в ужас. Тя се усмихна на Сибил по своя особен начин и зачака с пръсти върху струните. Не се чуваше никакъв звук, освен шепота на хората, които почнаха да се питат едни други какво всъщност представлява крехката фигурка, която виждат. Лейди Сибил се усмихна на себе си. Докато осъзнаят какво е, щеше да бъде твърде късно. Тя погледна часовника си.
Пламъците над имението на Рамкин се издигаха толкова високо, че огненият език сигурно можеше да се види чак от Анкх-Морпорк (а на бас на галон бренди и наниз калкани). Нямаше почти никакъв вятър и светеше като маяк.
Ваймс заяви на насъбралата се тълпа:
— Дами и господа, територията, известна като Графствата тази вечер е под разпоредбите на закона. Имам предвид истинския закон, онзи, който е създаден да важи за всички и дори да бъде променян при общо съгласие. Околийски началник Левак и редови полицай Джеферсън понастоящем действат с подкрепата на колегите си от анкх-морпоркската Градска стража, които биха искали да са сигурни, че техните колеги получават полагаемото им се уважение. В този момент няколко лица от Графствата биват любезно докарвани насам, макар и вероятно за свое изумление. Част от тях са лицата, които се наричат ваши магистрати. Те ще бъдат отведени оттук и помолени да обяснят на адвокат по силата на какво право са придобили тази длъжност. Ако някой от вас иска да спори с мен, моля да заповяда. Законът е създаден, за да служи на хората, а не да се заобикаля от тях. Когато видите, че се заобикаля, не се колебайте да сграбчите оръжията си, ясно? Асортиментът на бара е все още безплатен. НО ПРЕДИ ДА СЕ ЮРНЕТЕ НАТАМ, ИМА ОЩЕ ЕДНО НЕЩО!
Ваймс трябваше отново да вдигне мегафона пред устата си, защото споменаването на „бар" и „безплатен" в едно изречение има мощен ефект върху хората.
39
Преди години някой бе казал, че да видиш как се надига и снижава заприщеният бюст на Сибил Рамкин, значи да разбереш възхода и падението на империи.