![Трескав блян [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/2/8/treskav-blyan-bg-download.jpg)
Трескав блян [bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542821618
- Переводчик: Слави Ганев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Трескав блян [bg]». Краткое содержание книги:
Следващите години изминаха в нестабилно примирие между Жулиж и мен. Сега сме по-малко, едва дузина, и сме разединени. Моите последователи пият от питието, а онези на Жулиж - кръв. Симж, Синтия и Мишел са мои, другите - негови. Някои го правят, защото разсъждават като него, някои - защото е кръвник. Кюрт и Раймонд са най-силните му съюзници. Били - също. - Изражението на Джошуа помръкна. - Били е канибал, Абнър. Жулиж го превръща в един от нас вече тринадесет години. Поне така твърди той. След всичкото това време кръвта още кара Били да се отвращава. Виждал съм как му се повдига безброй пъти. Въпреки това яде човешка плът с охота. Винаги първо я готви. Жулиж намира това за забавно.
- Трябваше да ме оставиш да го убия.
- Може би. Но ако го нямаше, щяхме да загинем още в онзи ден на парахода. Той е разсъдлив, но Жулиж го е извратил ужасно, както прави с всички, които го слушат. Без Били този начин на живот, измислен от Жулиж, щеше да рухне. Точно Типтън отива в града и носи свежа плячка. Той продава среброто от парахода, земя и каквото още трябва, за да се изкарат пари. В известен смисъл, дори тази наша среща се състоя благодарение на него.
- Мислех, че ще направиш това по-рано - каза Марш. - Останал си дълго при Жулиж, без да избягаш или да предприемеш нещо. Сега си тук, Жулиж и Киселия Били те търсят и ми пишеш проклетото писмо. Защо сега? Какво се промени?
Джошуа бе стиснал здраво подлакътниците на креслото си с пръсти.
- Примирието, за което споменах, свърши - каза той. - Жулиж отново е на себе си.
- Но как?
- Били - отвърна Джошуа. - Били е връзката ни с външния свят. Когато отиде в Ню Орлиънс, той често носи вестници и книги заради мен, заедно с храната, виното и жертвите. Освен това проучва и всички слухове, всички новини, носещи се из града и край реката.
- И? - възкликна Абнър Марш.
- Напоследък се говори много за едно и също. Вестниците също са пълни с това. Нещо твърде близко до сърцето ти, Абнър. Параходи. Два парахода - по-точно.
Капитанът смръщи вежди.
- „Начес“ и „Лудият Боб Лий“ - промълви той.
Нямаше представа за какво намеква Джошуа.
- Именно - отвърна Йорк. - От вестниците и слуховете, които донесе Били, състезанието изглежда неизбежно.
- Да, по дяволите - каза Марш. - Ще е скоро. Ледърс бръщолеви нашре-надолу по реката и, доколкото чух, вече пречи на „Лий“ да си гледа търговията. Капитан Канън няма да търпи още дълго. Ще си бъде адско състезание освен това. - Той приглади брадата си. - Само дето няма как да го видя покрай тия неща с Жулиж, Били и проклетите ти хора на нощта.
Джошуа Йорк се усмихна мрачно.
- Били дрънка много. Жулиж се заинтересува. Той още помни, Абнър, помни обещанието си към теб. Веднъж го спрях, но сега, проклет да е, иска да го направи отново.
- Отново?
- Клането на „Трескав блян“ - каза Джошуа. - Абнър, всичко това между „Начес“ и „Робърт Е. Лий“ привлече вниманието на цялата страна. Според вестниците дори в Европа вече се събират огромни залози. Ако се състезават от Ню Орлиънс до Сейнт Луис, ще им отнеме три или четири дни. И три или четири нощи, Абнър. Три или четири нощи.
Изведнъж Абнър Марш разбра накъде бие Джошуа и го полазиха такива студени тръпки, каквито никога не бе изпитвал.
- „Трескав блян“ - каза той.
- Отново ще го пуснат по вода. Отварят канала, който някога запълнихме. Киселия Били събира пари. По-късно този месец ще отиде в града, ще наеме екипаж и ще подготвят парахода. Първо ще остави „Начес“ и „Робърт Е. Лий“ да потеглят и след това ще тръгне с „Трескав блян“ след тях. Когато мръкне, ще приближи кораба, който води, ще продължи успоредно на него и... е, разбираш намеренията му. Двата парахода ще имат малко екипаж и никакви пътници, за да са по-леки. Няма да затруднят Жулиж. Ще принуди всички ни да участваме. Аз съм кормчията му - Джошуа се засмя мрачно. - Или по-точно бях. Когато чух за това безумие, го предизвиках, но изгубих отново. На сутринта откраднах коня на Били и избягах. Мислех, че с бягството си ще го уплаша. Без лоцман няма как да потегли. Още преди да се възстановя от изгарянията обаче, разбрах, че греша. Били просто щеше да наеме някого.