Трескав блян [bg]

Останах с чашата в ръка, взирах се наоколо, без да виждам, изпълваше ме онзи мирис... мирисът, едва намирам думи, мирисът бе ужасен, той... можеш да си представиш, сигурен съм. Стоях насред всичко това и наблюдавах как се процежда бавно и агонизиращо от охладителя. Все едно се задушавах. Ужасът, гневът... чувствах как се надигат в мен. Хвърлих чашата и изкрещях.

Тогава шумовете започнаха. Шепот, удари, молби, плач, заплахи. Гласове, Абнър, гласове на живи хора. Огледах се, тъгата и гневът ми нарастваха. Поне дузина врати на каюти бяха заковани, а обитателите им не можеха да излязат от затворите си. Щяха да чакат до следващата вечер или онази след нея. Жулиж ги бе запазил като живо месо в килера си. Потръпнах. Отидох до най-близката врата и започнах да изтръгвам дъските, които я държаха затворена. Изскачаха със силен, скърцащ звук, с агонизиращ вик. Още не бях привършил, когато чух гласа му.

„Любезни Джошуа, не бива да правиш това. Любезни, блудни Джошуа, върни се при нас“.

Обърнах се и ги видях зад себе си. Жулиж ми се присмиваше заедно с Киселия Били до себе си, а другите, всички други, дори собствените ми хора - Симж, Смит и Браун - всички, които бяха останали... ме наблюдаваха. Изкрещях им, безумен и останал без думи. Бяха моите хора, но - въпреки това, бяха участници в това. Абнър, бях изпълнен с истинска омраза...

По-късно, дни по-късно, чух цялата история и научих докъде се простира лудостта на Жулиж. Вероятно грешката беше моя. Докато съм спасявал Тоби и господин Фрам, съм донесъл смърт на стотици невинни пътници.

Марш въздъхна.

- Не говори така - каза той. - Каквото и да е станало, направил го е Жулиж, той е отговорен за всичко това. Дори не си бил там. Не се обвинявай, ясно?

Сивите очи на Джошуа бяха изпълнени с тревога.

- Казвал съм си това много пъти - отвърна той. - Нека довърша историята. Жулиж се събудил през онази нощ и разбрал, че сме изчезнали. Разгневил се. Обезумял. Дори повече -тези думи звучат твърде меко, за да изразят злобата му. Вероятно в него се е пробудила алената жажда, да, след всички тези векове. Дори вероятно го е накарала да мисли, че гибелта му наближава. Кормчиите му бяха изчезнали, а параходът не можеше да плава без тях. Знаел е за твоето намерение да се върнеш, да нападнеш през деня и да го погубиш Не е предполагал, че вместо това ще дойда аз, за да ги спася. Без съмнение, моята измяна и бягството на Валери са го изпълнили със страх, с несигурност за бъдещето. Изгубил е контрол. Беше кръвник, а ние бяхме действали срещу него. В цялата история на моя народ това никога не се бе случвало. Мисля, че в онази ужасна нощ Дамон Жулиж е видял смъртта, която едновременно иска и от която се бои.