![Трескав блян [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/2/8/treskav-blyan-bg-download.jpg)
Трескав блян [bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542821618
- Переводчик: Слави Ганев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Трескав блян [bg]». Краткое содержание книги:
Стомахът на Абнър Марш се беше свил на топка. Част от него чувстваше отвращение и гняв за това, че Жулиж иска да превърне „Трескав блян“ в нещо като параход от ада. Някъде дълбоко в себе си обаче бе очарован от смелостта му, от видението, в което „Трескав блян“ се разкриваше и на Канън, и на Ледърс, и на целия проклет свят.
- По дяволите кормчията - каза Марш. - Тия два парахода са най-бързите по проклетата река, Джошуа. Ако първо ги остави да напреднат, никога няма да ги настигне, нито пък да убие някого.
Въпреки тези думи Марш не си вярваше.
- Жулиж смята, че това прави нещата още по-интересни - отвърна Йорк. - Ако успеят да останат пред него, тогава ще живеят, ако не... - той поклати глава. - Твърди, че има голяма вяра на твоя параход, Абнър. Иска да го направи известен. След това и двата кораба ще бъдат потопени, а после, според Жулиж, ще слезем на брега и ще избягаме някъде на изток. Може би Филаделфия, може би Ню Йорк. Твърди, че реката му е омръзнала. Смятам, че говори празни приказки. Омръзнал му е животът. Ако изпълни замисъла си, това ще доведе до гибел цялата ми раса.
Абнър Марш се изправи и тропна гневно с бастуна си по пода.
- Проклятие, да върви по дяволите! - изкрещя той. - Ще ги настигне. Зная го. Можеше да задмине проклетия „Еклипс“, ако беше получил възможност, кълна се. Няма да има никакъв проблем с параходи като „Начес“ и „Лошия Боб“. По дяволите, нито един от тях нямаше да победи „Еклипс“ По дяволите, Джошуа, той няма да направи това с парахода ми, кълна се, че няма!
На лицето на Джошуа се появи тънка, заплашителна усмивка. Абнър Марш погледна в очите му и видя онази решителност, която някога бе забелязал в „Домът на плантатора“, а заедно с нея - и хладния гняв, обладал Йорк, когато Марш веднъж го бе събудил през деня.
- Да - каза Джошуа. - Няма да го направи. Затова ти писах, Абнър, и се молех да си още жив. Дълго мислих за това. Реших. Ще го убием. Няма друг начин.
- По дяволите - възкликна Марш. - Бая време ти отне да разбереш. Казах ти го още преди тринадесет проклети години. Е, с теб съм. Само... - той опря върха на бастуна си в гърдите на Йорк. - Няма да вредим на парахода, ясно? Единственият проблем с този проклет план, дето го има Жулиж, е частта, в която всички умират. Останалото си е превъзходно. - Капитанът се усмихна. - Канън и Ледърс ще останат толкова ужасно учудени, че няма да им се вярва.
Джошуа се изправи с усмивка.
- Абнър, ще направим всичко по силите си „Трескав блян“ да не пострада, обещавам ти. Предупреди твоите хора.
Марш смръщи вежди.
- Какви хора?
Усмивката на Джошуа се стопи.
- Екипажът - каза той. - Мислех, че ще дойдеш с някой от твоите параходи и екипаж.
Едва сега Марш си спомни, че Джошуа бе адресирал писмото до Параходно дружество
„Река Треска“ в Сейнт Луис.
- По дяволите - изруга той. - Джошуа, вече нямам нито параходи, нито екипаж. Добре де, наистина дойдох с параход. Първа класа, но нищо повече.
- Карл Фрам - каза Джошуа. - Тоби. Другите, онези хора, които бяха с теб на „Илай Рейнолдс“...
- Мъртви, изчезнали, всичките.
Джошуа се намръщи.
- Мислех, че ще съберем хора и ще нападнем през деня. Това променя всичко, Абнър.
Марш бе обгърнат с мрак като буреносен облак, готов всеки миг да загърми.
- Да върви по дяволите - каза той. - Така като гледам, нито едно проклето нещо не се променя. Може би си мислел, че ще отидем там с цяла войска, но аз си знам, че не е нужно. Вече съм проклет старец, Джошуа. Сигурно ще умра скоро. Дамон Жулиж не ме плаши. Държи парахода ми от твърде дълго време и съвсем не ми харесва какво е направил с него. Ще си го върна обратно или ще умра, докато опитвам. Писа ми, че си направил избора си, по дяволите. Какъв е? Идваш ли с мен или не?
Джошуа Йорк слушаше мълчаливо бурното излияние на Марш. Постепенно неволна усмивка засия на бледото му лице.
- Добре - каза той. - Ще го направим сами.
113 Гарота (от исп.) - въже за душене.
114 Момчетата на вечнозеления дъб - ирландска престъпна групировка, която доминирала престъпния свят на Ню Орлиънс през 60-те и 70-те години на XIX в. Избрали са името си, защото членовете на бандата предпочитали дъбовите тояги и бухалки като оръжие. Странноприемница „Зеленото дърво" е един от обектите, собственост на групата. Основана през 1840 г, днес тя е луксозен хотел.
115 Драга - уред, с който се извличат наносите от дъната на реки и езера. Използва се за почистване на водите и при търсене на самородно злато. Понякога с него се търсят и телата на удавници.