9-те слънца [bg]

— И това ще ти бъде достатъчно?

— Засега.

Мила опря колене в брадичката си.

— Ами това, което старият кучи син каза за брат ти?

— Имам Даниъл. Отмъщението не ме интересува.

— Ще ми позволиш ли да съм откровена?

— Все още си ми шеф.

— Забравих за момент. Сега си омагьосан от това мазно дете. Искаш да си добър и грижовен баща. Но ще се изнервиш, ще се отегчиш.

— Никога няма да ми доскучае с него.

Мила кимна.

— Ще се отегчиш от това, че не знаеш.

— Да не знам истината?

Според Цвиман „Новем солес“ ме бяха включили в плановете си. Бяха го обмисляли години наред. Все още нямах представа за какви планове ставаше дума. Исках ли да узная?

— Не, ще поискаш да знаеш какво правят гаднярите — отвърна Мила. — С Джак Мин унищожихте основните им източници на информация. Засега. Изнудването и без това няма дълъг срок на годност. Но те ще заменят Цвиман с друг задник и ще измислят нови лудории. Нови начини да печелят пари и власт. Или ще се появи нов злодей, срещу когото трябва да се изправим, защото никой не съзнава, че е заплаха, или никой не смее да му се опълчи.

— Не е мой проблем — казах предпазливо. — Докато не стане.

— О. Моята искрица надежда. Тогава задръж баровете. Засега. Гледай да печелиш добре, иначе ще започна да подарявам на Дани дискове с най-тъпите филмчета.

— Леони го нарича Дат.

Мила направи физиономия.

— За жена, която съчинява имена, има ужасен вкус.

Тя отметна глава към плъзгащата се стъклена врата.

— Излезе, когато дойдох.

— Обаянието ти е неустоимо.

— Защо е още тук?

— Заради Даниъл.

— Колко удобно бавачката му да е фалшификатор. Несъмнено ще го научи да ти подправя подписа в извинителните бележки за училище.

— Не му е бавачка.

— Добре де. Не му е майка, не ти е съпруга. Какво е тогава? Освен шлифован лъжец.

— Обмисляме го.

Мила се взря в пюрето, стичащо се между устните на Даниъл.

— Забелязах, че тук има три спални. И трите се използват.

— Умееш да броиш.

— Сам, тя няма права над детето ти. Осиновила го е нелегално, в разрез с морала. Не я награждавай. Не допускай… тази жена в живота си.

Погледнах я.

— Мислиш ли, че ще изпратя в затвора човек, който обича Даниъл и е готов да умре за него?

— Не. Не бива да излагаш и себе си на такава опасност. Полицаите ще те разпитват къде си бил, когато се е родил Даниъл.

Вярно.

— Всичко свърши — отговорих. — И това е моя работа, не твоя.

— Добре — тихо каза Мила.

Реших да сменя темата.

— Източникът ти от ЦРУ докладва ли нещо ново за Джак Мин?

— Да. С приятелката му имат нови имена, нова работа, ново местожителство. Чисто ново начало.

Ново начало. Нима не се полага на всекиго?

Оставих Мила да размишлява дали хавлиена кърпа ще я защити от мазната прегръдка на Даниъл и тръгнах по пясъка. Леони стоеше до водата. Океанът прииждаше към краката й и после се отдръпваше. Приливи и отливи. Където свършва един свят, започва друг. Харесваше ми, когато изпращаха добродетелните ми глобални родители в крайбрежни райони. Пясъкът е начало и край, водата унищожава и обновява едновременно. Леони беше облечена в жълта плажна рокля, носеше шапка с широка периферия.