9-те слънца [bg]

Излезе през вратата до шофьорската седалка и залегна. Погледна под вана да провери дали ще види кой лежи до беемвето. Забеляза крака, но вече изправени. Сиви панталони, хубави обувки.

Чу да се отваря багажник. Надзърна зад вана.

Светлият кичур. Яков Цвиман. Той погледна към къщата и тя различи синина по лицето му. Явно Сам го беше ударил.

Цвиман извади брадва от багажника. Направи две крачки към къщата.

После спря.

Тя се сниши зад вана, ругаейки мислено чакъла. Издаваше тих, неизбежен шум. Мила застина.

Той не устоя на изкушението. Браун безспорно му беше казал, че трофеят му е във вана, и той, вместо да влезе вътре да му помогне, приближи да позлорадства. Да се увери, че е тя.

Защото щеше да му отнеме само секунда, сигурно така разсъждаваше, а той беше слаб мъж. И тя знаеше, че си представя какъв сляп ужас ще вледени сърцето й, когато зърне лицето му, завързана и безпомощна. Така и щеше да стане. Знаеше как би отмъстил, задето го осакати. Жестокостта му щеше да е неописуема.

— О, скъпа — подвикна той към затворената врата на вана. — Не разполагам с много време да те посрещна какво трябва, не сега, но след малко ще съм на твое разположение. Ще те нарежа на парченца пред приятелите ти и изкрещиш ли, ще отрязвам по парченце и от тях. После ще ги убия пред теб…

Той отвори рязко вратата на вана и видя, че е празен. Само срязани въжета и отключени белезници. Чу го как поема изненадано дъх.

Нека се поизплаши, помисли си.

Заобиколи от другата страна на вана и насочи силно кроше към врата му с острие, стърчащо от юмрука й. Искаше да уцели артерията. Пропусна, защото той се отдръпна назад, но ножът се отплесна от брадичката му и се заби в скулата. Кръвта рукна. Тя се прицели отново в окото му.

Той се сниши, тя пропусна и хъркайки от болка, той размаха брадвата. Но се олюля и не успя да набере инерция. Ръбът на брадвата отскочи от вратата на вана, на десетина сантиметра от главата й. Той едва не изпусна оръжието.

Тя замахна отново с юмрук да пререже гърлото му, но той я ритна, преди да го достигне. Мила залитна назад и сега той стисна брадвата с две ръце. Запази равновесие и се прицели. Нейното острие беше жило, неговото — снаряд.

— Кучко, мечтите се сбъдват — каза той. — Чаках дълго. Чаках да те убия.

— Нима? — изрече задъхано тя.

Спомни си, че той избухва лесно. Реши да го използва.

— Възбуждаше ли се при мисълта как ще ме нараниш? Искам да кажа… с остатъка от мъжествеността си?

Той размаха яростно брадвата. Тя описа дъга и пропусна с няколко сантиметра. Тъпият край улучи ръката й, когато сбърка и паникьосано понечи да го прободе с острието. Ножът падна върху чакъла.

— Дори не знам какво ще ти сторя най-напред — каза той. — Навремето си бях направил списък. Беше дълъг три страници.

— Върви да си намериш списъка, сакати човече. Ще почакам.

При тези думи той спря да размахва диво брадвата. Ухили се нечовешки, като похотлив главорез. Огледа брадвата и те потанцуваха върху чакъла, напред-назад. Искаше й се да побегне. Но обувките й бяха неудобни без подметките, а той можеше да я улучи с брадвата по гърба. Най-добре беше да остане с лице към него.