Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Кестеновия човек [bg]
Кестеновия човек [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кестеновия човек [bg]

Электронная книга - «Кестеновия човек [bg]». Краткое содержание книги:

На детска площадка в предградията на Копенхаген е намерена убита млада жена. Случаят изглежда елементарен: извършителят най-вероятно е нейният партньор. Възлагат разследването на младата следователка Ная Тулин и на Марк Хес, временно отзован от Европол. При по-задълбочен оглед на местопрестъплението разследващите се натъкват на човече, направено от кестени. Във фигурата сама по себе си няма нищо странно: изработването на кестенови човечета е много разпространено сред датските деца през есента. Странно е обаче, че при лабораторен анализ криминалистите откриват върху фигурката пръстов отпечатък от момиче, смятано за мъртво от цяла година. Нещо повече, това е дъщерята на известен датски политик и за отвличането и убийството на момичето вече има осъден, направил пълни самопризнания. След второ убийство на млада жена нещата започват да изглеждат още по-сериозни. И до нея е открито кестеново човече — явно визитка на убиеца. Тулин и Хес усилено търсят връзка между убитите жени и дъщерята на министър Хартунг, усещайки, че се надпреварват с времето. Мистериозният психопат още не е приключил мисията си…
1 ... 155 156 157 158 159 160 161 162 163 ... 175
Перейти на страницу:

Тулин няма представа колко време е прекарала в багажника. В последните минути бе чула пронизителни звуци на някакъв включен електрически уред и в същото време женски писъци и тези минути й се сториха цяла вечност. Въпреки че писъците са приглушени, сякаш устата на жената е запечатана и звукът достига до Тулин като през вентилационен канал, й се струва че никога досега не е чувала подобни сърцераздирателни писъци. Ако ръцете й не бяха вързани, тя щеше да запуши ушите си, включително и заради причината, че отлично разбира защо една жена крещи толкова ужасно.

* * *

Възвръщайки се в съзнание, тя дълго време не можеше да разбере къде се намира, тъй като наоколо беше мрак. Обаче усещайки студените метални стени отстрани и капака над нея, Тулин предположи, че най-вероятно е в багажника на колата; явно тази, с която тя и Генц пристигнаха тук. Когато гората внезапно се раздели и те влязоха в двора на имението, Ная първо забеляза самата сграда с две крила. Слезе от колата в току-що навалелия сняг, и с ъгъла на окото си забеляза гигантските кестени, обграждащи имота, и когато видя табелата над входната врата, веднага извади пистолета. Къщата със сламен покрив на пръв поглед й се стори тъмна и негостоприемна. Тя се приближи, светлинните сензори работеха, светлините на фасадата светнаха и Тулин видя камерите за наблюдение под купола. Вратата на главния вход беше заключена, в самата къща никой не се виждаше, но тя нито за миг не се съмняваше, че са пристигнали на правилното място.

Тулин обиколи къщата, търсейки друг начин да влезе в сградата, но неуспешно. Тя се канеше да счупи един от прозорците на първия етаж и да се промъкне през него, когато Генц, който изведнъж излезе отзад, каза, че е намерил ключа под килима пред входна врата. Което не я изненада, защото самата тя мислеше да погледне там. И накрая успяха да влязат в къщата. Първо влезе Тулин и вече в коридора усети миризмата на лак и прясно подрязани дъски, сякаш къщата току-що е ремонтирана и никой още не е живял там. Но щом отиде до печката в ъгъла на хола, който не се виждаше от двора, й стана ясно, че жилището е обитаемо. На бяла работна маса бяха поставени два лаптопа, електронно оборудване, мобилни телефони, ваза с кестени, план на определени зони, стъклени колби и лабораторни инструменти и два метални контейнера на пода до масата. На стената над масата има снимки на Лора Киер, Ан Сайер-Ласен и Джеси Квиум. Над тях виси снимка на Роза Хартунг, както и любителски снимки, на нея и Хес.

Тръпки преминаха по кожата й, когато видя снимките. Тулин свали предпазителя, подготвяйки се да претърси останалата част от сградата и поради липса на мобилен помоли Генц да се обади незабавно на Ниландер и да го информира за находката.

— За съжаление не мога.

— Така ли, защо?

— Очаквам гост и това може да ми попречи да работя спокойно.

Тулин беше толкова стресната от отговора му, че се обърна и го погледна с въпросителен поглед. Генц стоеше на прага на хола. Светлините в двора зад него все още бяха включени и тя не можеше да види лицето на експерта. Само силуетът му й подсказваше и Тулин си спомни фигурата зад фасадното фолио на скелето срещу апартамента й.

— Каква ги говориш, по дяволите?! Веднага се обади!

Едва сега Ная разбра, че държи брадва, която сякаш бе пораснала от ръката му.

— Точно така, поех риск, използвайки местните кестени. По-късно може би ще разбереш, че ми бяха необходими именно такива.

Отначало Тулин не го разбира. След миг обаче смисълът на казаното от Генц достигна до нея и едва тогава й стана ясно каква фатална грешка е направила, като се е обърнала за помощ към него. Ная вдигна ръка, опитвайки се да насочи пистолета в посока към Генц, но в този момент той замахна към главата й с брадвата. Тулин успя малко да наклони главата си, но това "малко" не беше достатъчно и тя се събуди с пулсиращо главоболие в тъмния багажник. Наблизо се чуваха гласове: спокойния на Генц и истеричен женски, подобен на гласа на Роза Хартунг. Идваха от двора, но после затихнаха и малко по-късно се чуха женски писъци.

1 ... 155 156 157 158 159 160 161 162 163 ... 175
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)