Гадателката
- Автор: Джеймс Доналд
- Серия: constatin vadim #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гадателката». Краткое содержание книги:
Инспектор Константин Вадим се връща в родния си Мурманск. Разследването на жестокия сериен убиец Монструм в Москва завинаги го е отвратило от политическите игри. Но веднага попада в нов кошмар — този път личен.
Жена му Наталия, лекарка в „Бърза помощ“, изчезва безследно. Скоро става ясно, че по същото време е изчезнала и друга жена — служителка в местното консулство на САЩ.
Случаят придобива екстрена важност за руското и американското правителство.
В Мурманск текат избори за нов губернатор, а по същото време в различни американски градове откриват неизвестни жертви с татуирана буква „К“ на рамото.
От Москва пристига представител на ФБР.
Константин Вадим и Аби Кънингам — бяло руско ченге от отдел „Убийства“ и черна специална агентка от ФБР — трябва да се промъкнат през смъртоносния лабиринт, изплетен от руската мафия, корумпирани политици и продажни ченгета…
— Зараза с ешерихия коли бактерии — прочетох на глас причината за смъртта.
— Епидемията вече е преодоляна — каза по навик капитанът.
Фетисова се усмихна тържествуващо:
— Сега разбирате колко изненадана бях, когато ми заявихте, че имате информация за бягство. И ми предоставихте ето тези имена.
— Не информация, а доказателства — каза Аби.
— Доказателствата са ето там, в земята — отвърна Фетисова и посочи с дебелата си ръка надгробните могилки.
Аби бе застанала малко встрани и по-високо от нас, на стръмна пътечка, която водеше към каменен зид.
— Упълномощена ли сте да подписвате заповеди за ексхумация, полковник? — попита тя със спокоен глас.
Соня Фетисова зяпна с широко отворена уста.
— Ексхумация! — каза тя. — Ексхумация ли искате?
— Питам дали имате правомощията да я разрешите — отвърна Аби с онази студена решителност в движението на устните, която вече бях имал възможността да видя веднъж или два пъти.
— И дума не може да става.
— Може би дежурният, доктор Потанин, ще разреши — подхвърлих аз.
— Той няма такива права — каза пренебрежително Фетисова. — Когато работи тук, той е мой подчинен.
— Лекарят няма права, а самата вие отказвате да разрешите? — каза Аби с безизразен тон.
— Точно така.
— В такъв случай може би ще ни позволите вместо това да разговаряме с някои от подчинените ви? Не е проблем, нали? — попитах аз.
— Със случайно подбрани хора от персонала ли искате да говорите?
— Преди всичко с тези от болничния стационар.
— Представям си какъв хаос ще настъпи в дневния режим на лагера. Освен това като гости ще се изложите на неоправдан риск. Не мога да разреша.
— Значи отказвате да ни сътрудничите? — взе думата Аби. — Както за разпита на персонала така и за ексхумацията? Това ли е положението?
Наблюдавах внимателно полковник Фетисова. Първоначално тя настръхна, но после бавно се отпусна.
— Положението е, че в правилника за лагерната администрация е казано ясно: аз решавам какво ще става в поверените ми лагери, освен ако няма изрични разпореждания от кмета на Мурманск или губернатора на областта. Вероятно добре знаете, че в момента Колска област няма губернатор, агент Кънингам.
— Резултатите от изборите в неделя ще променят това положение в една или друга посока — казах аз.
— Значи трябва да изчакаме и да видим дали новият губернатор ще одобри това отвратително деяние — заключи с пълно удовлетворение Фетисова. — Дотогава думата на кмета Осопов е закон.
48.
Екип на милицията бе арестувал Потанин и го беше докарал в Манастира. Аби и аз го отведохме в големия й кабинет. Стоях облегнат на стената встрани от него, но почти извън обсега на погледа му от стола на който седеше. Лицето на Потанин както обикновено беше небръснато, но пребледняло и изопнато. Под ръката си държеше кафява картонена папка. Каза, че иска да разграничи точно ролята си в целия този бизнес. Повече от очевидно бе, че е изплашен.
— В целия бизнес? — попитах аз от мястото си до стената.
— В търговията с деца. — Сложи папката на бюрото пред Аби. — Моля ви, прочетете това, госпожице Кънингам. От него ще разберете как започна всичко.
— Разкажете ми го вие. — Тя избута папката настрани.
— Имате ли нещо за пийване тук?
Аби отмести раздразнено погледа си от него към мен.
— Идеята не е лоша — казах аз. — Аби?
Тя кимна с примирение и аз отидох в другия кабинет да взема бутилка и чаши. Когато се върнах и ги сложих на масата, Потанин вече говореше.
— Преди година или малко повече… — Потанин взе чашата, която побутнах към него. — Преди година или малко повече ме повикаха да се срещна с полковник Фетисова в управлението на детските наказателни лагери. Отидох в кабинета й в града и бях посрещнат радушно, с кекс и много хубава водка „Кубан“. Въпреки това се боях. Не всеки ден те викат в кабинета на високопоставен офицер от затворническата администрация.
— И какво искаше тя? — попитах аз.
— Две неща. Каза, че най-напред искала да направи справки за квалификацията ми.
— Това сигурно ви е накарало да се почувствате доста неприятно.
Той се усмихна загадъчно.
— Естествено е да си го помислите.
Обърнах се към Аби, която се намръщи на този отговор.
— Квалификацията на доктор Потанин е значително по-ниска от афишираната. — Чух тих стон откъм Потанин. — В действителност вие нямате право на званието лекар. Не е ли така, докторе?
— Какво беше заключението на полковник Фетисова? — попита Аби.