Кланът на пещерната мечка
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Даскалов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кланът на пещерната мечка». Краткое содержание книги:
— Този талисман е за теб. Сложи го в амулета си — Айла свали торбичката от врата си и заопипва да развърже възела. Взе от Брун боядисания в червено овал от слонова кост и го постави до късчето червена охра и вкаменелостта, после завърза кожената торбичка и пак я сложи на врата си. — Още не казвай никому, аз ще го оповестя пред пиршеството довечера. То е в твоя чест, Айла, в чест на първото ти убито животно — рече Брун! — Надявам се следващото да бъде по-вкусно от хиената — додаде той и очите му проблеснаха шеговито. — А сега се обърни.
Тя постъпи, както и наредиха и усети превръзката да затуля очите и, а двамата мъже я поведоха обратно, после и свалиха превръзката. Гледаше как Брун и Гуув се връщат обратно при насядалите в кръг мъже. Да не сънувах? Попипа се по гърлото и по раната. Отметна настрани дрехата си и се вторачи в леко размазаните черни черти, покриващи белезите и. „Ловец! Аз съм ловец! Ловец на Клана. Казаха, че щом това е желанието на тотема ми, те не могат да му противоречат.“ Стисна амулета си, затвори очи и след това начена с тържествените жестове.
— Велики Пещерни Лъве, защо изобщо се усъмних в теб? Смъртното проклятие бе трудно изпитание, най-трудното засега, но не можеше да не бъде, след като наградата е толкова голяма. Толкова съм ти признателна, че ме смяташ за достойна. Знам, че Креб имаше право — животът ми няма да е лесен с тотем като теб, но винаги ще си струва.
Церемонията бе достатъчно ефектна, за да убеди всички мъже, че трябва да разрешат на Айла да ловува — освен един. Брод бе бесен. Ако не се бе уплашил толкова от предупреждението на Мог-ър, щеше да напусне церемонията. Не искаше да участва в нищо, което предоставяше на тази жена извънредни привилегии. Мяташе кръвнишки погледи на Мог-ър, но нарочната му жлъч бе насочена към Брун и той не можеше да му прости това нахалство.
„Това е негова работа, мислеше си Брод. Все я защитава, все я покровителства. Заплаши ме със смъртно проклятие само задето я наказах за безочието и. Мен, синът на стопанката му, при това си го бе заслужила. Трябваше да я прокълне както трябва, трябваше да я прокълне завинаги. А сега и позволява да ловува, да ходи на лов точно като мъж. Как можа да стори такова нещо? Е, Брун остарява. Няма да е вожд вечно. Един ден аз ще бъда вождът, тогава ще видим. Тогава няма да го има да я защити. Тогава да видим какви привилегии ще получи, само да се опита да ми пробута нахалството си тогава.“
18
Жената, Която Ловува заслужи напълно прозвището си през зимата, когато караше десетата си година. Иза изпита лично удовлетворение и малка доза облекчение, когато забеляза промените в момичето, предвестници на настъпващото първо кръвотечение. Разширилият се ханш и двете издутини, напиращи отпред, променяха очертанията на източеното и, детско телце и най-сетне убедиха жената, че странната и дъщеря не е обречена на вечно детство. Набъбналите зърна на гърдите, финия полов мъх и окосмяването под мишниците бяха последвани от първата менструация на Айла — за пръв път духът на тотема и бе встъпил в бой с друг.
Сега Айла разбра, че е малко вероятно да роди — тотемът и бе прекалено могъщ. Искаше да има бебе — още откак се роди Уба тя искаше да си роди свое бебе, което да обича и за което да се грижи, — но тя преминаваше изпитанията и ограниченията, налагани от могъщия Пещерен Лъв. Винаги и бе харесвало да се грижи за новородените и децата на увеличаващия се Клан, когато майките им бяха заети и изпитваше истинска ревност, когато отидеха при някоя друга да ги кърми. Но сега поне беше жена, вече не беше дете, по-високо на ръст от жена.
Айла изпитваше искрено състрадание и се поставяше на мястото на Овра, която пометна още няколко пъти, макар и в началото на бременността и при това не толкова трудно. Тотемът на Овра — Бобърът — също бе в известен смисъл твърде свиреп. Изглежда и бе писано да остане бездетна. Още от лова на мамути и особено след като Айла достигна физическа зрялост, двете млади жени често си правеха компания. Кротката женица не бе от приказливите — по природа бе затворена, пълна противоположност на открития и дружески нрав на Ика, — но Айла и Овра се радваха на разбирателство, което прерасна в искрено приятелство, разраснало се, за да включи и Гуув. Обичта между младия ученик и стопанката му не бе тайна за никого. Това караше всички още повече да съжаляват Овра. След като стопанинът и проявяваше такова разбиране и толкова нежност към неспособността и да му роди дете, всички разбираха, че това дори я кара повече да го желае.